Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Πpoвepeтe бъpзo тpyдoвия cи cтaж в HOИ
  • Новини

Πpoвepeтe бъpзo тpyдoвия cи cтaж в HOИ

Иван Димитров Пешев февруари 19, 2022
noispravvkvkaa.jpg

Бърза проверка колко точно трудов стаж имате в момента директно в сайта на НОИ. Сега ще Ви споделим точно какво се изисква за да направите тази проверка, спокойно няма нужда да плащате, напълно безплатно е да направите справката. Да знаем колко е точния ни трудов стаж до този момент е много важна, така също следим дали нашият работодател е коректен и ни плаща осигуровки. Ще започнем с това, че е възможно от няколко години вече да си проверявате от телефона или от конфорта на своя дом трудовия стаж / осигуровките. Това се случва чрез получаване на персонален идентификационен код ( наричан за по – кратко ПИК код ) и ЕГН на сайта на НОИ, в долната част ще поставим линк към точното място на което да отидете в техният сайт.

Всеки от нас си знае ЕГН-то и няма нужда да ходи да си изкарва. Но с този персонален идентификационен код ( ПИК ) не е точно така, той трябва да бъде изкаран допълнително за да ползвате услугите на Националения осигурителен институт ( НОИ ). Важно да е да се знае, че този ПИК код не се изпращат по пощата. Трябва да го получите на място, става доста бързо стига да няма опашка. Цитираме какво са написали от НОИ за ПИК-кодовете „Осигурените лица получават от Националния осигурителен институт (НОИ) 10-значен буквено-цифрен персонален идентификационен код (ПИК) лично или чрез упълномощено лице, без да е необходимо предварително да попълват заявление на хартиен носител. Когато лицата идват лично в териториално поделение на НОИ или в негов филиал, постоянно или изнесено работно място или приемна за издаването на ПИК, е необходимо да представят само лична карта. С оглед защита на данните, представляващи информация за икономическата идентичност по смисъла на Закона за защита на личните данни, издаването на ПИК чрез упълномощено лице се извършва само чрез представяне на изрично, нотариално заверено пълномощно. В тези случаи се прилага копие от пълномощното, което задължително се съпоставя с оригиналния документ и остава на съхранение в ТП на НОИ. Изпратени по пощата документи и искания за издаване на ПИК не се обработват.“

Надяваме се да сме дали разбираемо информацията и да сте доволни. След като вече имате своя ПИК код.
При наличието на ПИК и ЕНГ – посетете страницата: http://www.nssi.bg/eservicesbg/reports/reportsegn/43-reportsosdbyegn

На тази страница, ще видите три линка за различни справки. Изберете тази която искате да проверите или проверете всичките, всичко е много нагледно и ясно. Молим да споделите тази статия като така оценявате труда и времето което сме отделили за да я създадем. Благодарим Ви!

Материалът Πpoвepeтe бъpзo тpyдoвия cи cтaж в HOИ е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Жителите на това българско село носят странни имена, за да се предпазят от древно проклятие
Next: НЕКА ДОСТИГНЕ ДО ВСЕКИ: Казала го е баба Ванга: В събота в никакъв случай не бива да се

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.