Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго
  • Новини

Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Поредният Ковид-абсурд у нас, този път с жена, която не знае къде е в статистиката за Ковид-19 – сред заразените, оздравелите или починалите. След два положителни теста Мирослава Дякова от София не е наясно дали е била регистрирана – тук мненията на РЗИ, поликлиниката, където е направен тестът, и самата болна се разминават.

В края на миналия месец екип на Спешна помощ я посещава и с бърз тест доказва, че е заразена . Личният лекар на жената обаче я съветва да си направи още един тест в ковид зона, тъй като първият не е отчетен от системата, съобщава БНТ.

Така, очевидно вече доказано заразена, жената отива до поликлиниката и отново доказва, че има положителен тест.

Прибира се вкъщи, за да изкара карантината си и днес, в предпоследния ден на изолация, се оказва, че тя продължава да не фигурира в системата.

Това я поставя пред невъзможност да си изкара и сертификат, и болничен, с който да оправдае отсъствието си.

Опитва се да се свърже с РЗИ, където по нейния разказ, я посрещат с новината, че не е регистрирана, защото е починала . Това е нейната версия. Според версията на Столичната здравна инспекция, нито едно от тези неща не отговаря на истината.

Засега ситуацията остава дума срещу дума.

Връщаме седмица назад. 4-ти февруари и данните за ковид – заразени, оздравели и починали. Днес Мирослава разбира, че една от починалите в статистиката.

„Не знам вече към кои бройки съм – към оздравелите, към заболелите или към починалите…“

В края на карантината си Мирослава разбира от личната си лекарка, че изобщо не е регистрирана в системата, която следи ковид-случаите. И отива в РЗИ.

„Първо казаха, че лицето е починало. Казвам: Кое лице е починало? И тя казва моето ЕГН и моето име, че аз съм починала. „Тя затова не е вкарана в регистъра, защото е починала“. Викам „няма как да е регистрирано лицето, при положение, че съм аз“.

Никакви документи не ми е дала да чета за починало лице. Каза, че лицето е починало на 3.02, аз питах от какво е починало, тя каза от ковид. Прибраха се три жени в стаята, затвориха се – какво обсъждаха, защо обсъждаха – между 10 и 15 минути“, разказва Мирослава.
БНТ: Ти въобще ходила ли си по болници в този ден, в който се водиш починала?

Мирослава: Аз не съм излизала никъде.

В поликлиниката, където е направен вторият положителен тест на Мирослава казват, че може да е станала грешка.
БНТ: Възможно ли е да е станала грешка някаква и на 03.02 да е регистрирана тази жена като починала?

Мирослава: Нямам представа, но самата система, според мен, няма такава опция да регистрира човек като починал, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

От РЗИ пък категорично заявяват, че нито за момент Мирослава не е фигурирала като починала в системата. Подчертават, че поддръжката на тази система не е тяхна работа, но Мирослава е регистрирана с Ковид още при първия положителен тест. Това обаче се разминава с информацията на управителя на ДКЦ-то, който казва, че чак след втория тест, Мирослава е поставена под карантина.

„Ама той ако я е сложил друг под карантина, ние, вкарвайки я в тази система, то ще излезе че тя е под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.
БНТ: На вас не ви е излязло, тоест вие сте първите, които…

„Не, не. На нас не ни е излязло. Ние сме първите, които я вкарваме под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

В електронната системата на общината пък чак днес след срещата на Мирослава с РЗИ са разбрали за нейната карантина: „Казаха, че съм регистрирана днес като карантинирана с Ковид-19 може би от 11:30-12 часа, е влязъл такъв документ в тяхната система.“

Министерството на здравеопазването също реагира на сигнала – от там казаха, че ще проверят случая. От РЗИ София обаче подчертават, че с днешното си ходене до Инспекцията, Мирослава е нарушила карантината си.

Тя твърди, че друга връзка със служителите на РЗИ не успяла да осъществи: „Тези телефони, които са дадени в РЗИ , в сайта им, или не отговарят или дава постоянно заето. Няма кой там въобще да вдигне.“

И до този момент според системата на здравното министерство Мирослава не се е срещала с Ковид. В цялата ситуация обаче на преден план за нея излиза поне един положителен факт.

Мирослава Дякова: Към момента съм жива и здрава.

Continue Reading

Previous: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
Next: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.