Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго
  • Новини

Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Поредният Ковид-абсурд у нас, този път с жена, която не знае къде е в статистиката за Ковид-19 – сред заразените, оздравелите или починалите. След два положителни теста Мирослава Дякова от София не е наясно дали е била регистрирана – тук мненията на РЗИ, поликлиниката, където е направен тестът, и самата болна се разминават.

В края на миналия месец екип на Спешна помощ я посещава и с бърз тест доказва, че е заразена . Личният лекар на жената обаче я съветва да си направи още един тест в ковид зона, тъй като първият не е отчетен от системата, съобщава БНТ.

Така, очевидно вече доказано заразена, жената отива до поликлиниката и отново доказва, че има положителен тест.

Прибира се вкъщи, за да изкара карантината си и днес, в предпоследния ден на изолация, се оказва, че тя продължава да не фигурира в системата.

Това я поставя пред невъзможност да си изкара и сертификат, и болничен, с който да оправдае отсъствието си.

Опитва се да се свърже с РЗИ, където по нейния разказ, я посрещат с новината, че не е регистрирана, защото е починала . Това е нейната версия. Според версията на Столичната здравна инспекция, нито едно от тези неща не отговаря на истината.

Засега ситуацията остава дума срещу дума.

Връщаме седмица назад. 4-ти февруари и данните за ковид – заразени, оздравели и починали. Днес Мирослава разбира, че една от починалите в статистиката.

„Не знам вече към кои бройки съм – към оздравелите, към заболелите или към починалите…“

В края на карантината си Мирослава разбира от личната си лекарка, че изобщо не е регистрирана в системата, която следи ковид-случаите. И отива в РЗИ.

„Първо казаха, че лицето е починало. Казвам: Кое лице е починало? И тя казва моето ЕГН и моето име, че аз съм починала. „Тя затова не е вкарана в регистъра, защото е починала“. Викам „няма как да е регистрирано лицето, при положение, че съм аз“.

Никакви документи не ми е дала да чета за починало лице. Каза, че лицето е починало на 3.02, аз питах от какво е починало, тя каза от ковид. Прибраха се три жени в стаята, затвориха се – какво обсъждаха, защо обсъждаха – между 10 и 15 минути“, разказва Мирослава.
БНТ: Ти въобще ходила ли си по болници в този ден, в който се водиш починала?

Мирослава: Аз не съм излизала никъде.

В поликлиниката, където е направен вторият положителен тест на Мирослава казват, че може да е станала грешка.
БНТ: Възможно ли е да е станала грешка някаква и на 03.02 да е регистрирана тази жена като починала?

Мирослава: Нямам представа, но самата система, според мен, няма такава опция да регистрира човек като починал, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

От РЗИ пък категорично заявяват, че нито за момент Мирослава не е фигурирала като починала в системата. Подчертават, че поддръжката на тази система не е тяхна работа, но Мирослава е регистрирана с Ковид още при първия положителен тест. Това обаче се разминава с информацията на управителя на ДКЦ-то, който казва, че чак след втория тест, Мирослава е поставена под карантина.

„Ама той ако я е сложил друг под карантина, ние, вкарвайки я в тази система, то ще излезе че тя е под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.
БНТ: На вас не ви е излязло, тоест вие сте първите, които…

„Не, не. На нас не ни е излязло. Ние сме първите, които я вкарваме под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

В електронната системата на общината пък чак днес след срещата на Мирослава с РЗИ са разбрали за нейната карантина: „Казаха, че съм регистрирана днес като карантинирана с Ковид-19 може би от 11:30-12 часа, е влязъл такъв документ в тяхната система.“

Министерството на здравеопазването също реагира на сигнала – от там казаха, че ще проверят случая. От РЗИ София обаче подчертават, че с днешното си ходене до Инспекцията, Мирослава е нарушила карантината си.

Тя твърди, че друга връзка със служителите на РЗИ не успяла да осъществи: „Тези телефони, които са дадени в РЗИ , в сайта им, или не отговарят или дава постоянно заето. Няма кой там въобще да вдигне.“

И до този момент според системата на здравното министерство Мирослава не се е срещала с Ковид. В цялата ситуация обаче на преден план за нея излиза поне един положителен факт.

Мирослава Дякова: Към момента съм жива и здрава.

Continue Reading

Previous: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
Next: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.