Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго
  • Новини

Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго

Поредният Ковид-абсурд у нас, този път с жена, която не знае къде е в статистиката за Ковид-19 – сред заразените, оздравелите или починалите. След два положителни теста Мирослава Дякова от София не е наясно дали е била регистрирана – тук мненията на РЗИ, поликлиниката, където е направен тестът, и самата болна се разминават.

В края на миналия месец екип на Спешна помощ я посещава и с бърз тест доказва, че е заразена . Личният лекар на жената обаче я съветва да си направи още един тест в ковид зона, тъй като първият не е отчетен от системата, съобщава БНТ.

Така, очевидно вече доказано заразена, жената отива до поликлиниката и отново доказва, че има положителен тест.

Прибира се вкъщи, за да изкара карантината си и днес, в предпоследния ден на изолация, се оказва, че тя продължава да не фигурира в системата.

Това я поставя пред невъзможност да си изкара и сертификат, и болничен, с който да оправдае отсъствието си.

Опитва се да се свърже с РЗИ, където по нейния разказ, я посрещат с новината, че не е регистрирана, защото е починала . Това е нейната версия. Според версията на Столичната здравна инспекция, нито едно от тези неща не отговаря на истината.

Засега ситуацията остава дума срещу дума.

Връщаме седмица назад. 4-ти февруари и данните за ковид – заразени, оздравели и починали. Днес Мирослава разбира, че една от починалите в статистиката.

„Не знам вече към кои бройки съм – към оздравелите, към заболелите или към починалите…“

В края на карантината си Мирослава разбира от личната си лекарка, че изобщо не е регистрирана в системата, която следи ковид-случаите. И отива в РЗИ.

„Първо казаха, че лицето е починало. Казвам: Кое лице е починало? И тя казва моето ЕГН и моето име, че аз съм починала. „Тя затова не е вкарана в регистъра, защото е починала“. Викам „няма как да е регистрирано лицето, при положение, че съм аз“.

Никакви документи не ми е дала да чета за починало лице. Каза, че лицето е починало на 3.02, аз питах от какво е починало, тя каза от ковид. Прибраха се три жени в стаята, затвориха се – какво обсъждаха, защо обсъждаха – между 10 и 15 минути“, разказва Мирослава.
БНТ: Ти въобще ходила ли си по болници в този ден, в който се водиш починала?

Мирослава: Аз не съм излизала никъде.

В поликлиниката, където е направен вторият положителен тест на Мирослава казват, че може да е станала грешка.
БНТ: Възможно ли е да е станала грешка някаква и на 03.02 да е регистрирана тази жена като починала?

Мирослава: Нямам представа, но самата система, според мен, няма такава опция да регистрира човек като починал, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

От РЗИ пък категорично заявяват, че нито за момент Мирослава не е фигурирала като починала в системата. Подчертават, че поддръжката на тази система не е тяхна работа, но Мирослава е регистрирана с Ковид още при първия положителен тест. Това обаче се разминава с информацията на управителя на ДКЦ-то, който казва, че чак след втория тест, Мирослава е поставена под карантина.

„Ама той ако я е сложил друг под карантина, ние, вкарвайки я в тази система, то ще излезе че тя е под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.
БНТ: На вас не ви е излязло, тоест вие сте първите, които…

„Не, не. На нас не ни е излязло. Ние сме първите, които я вкарваме под карантина“, казва д-р Слави Славчев, управител на 8 ДКЦ- София.

В електронната системата на общината пък чак днес след срещата на Мирослава с РЗИ са разбрали за нейната карантина: „Казаха, че съм регистрирана днес като карантинирана с Ковид-19 може би от 11:30-12 часа, е влязъл такъв документ в тяхната система.“

Министерството на здравеопазването също реагира на сигнала – от там казаха, че ще проверят случая. От РЗИ София обаче подчертават, че с днешното си ходене до Инспекцията, Мирослава е нарушила карантината си.

Тя твърди, че друга връзка със служителите на РЗИ не успяла да осъществи: „Тези телефони, които са дадени в РЗИ , в сайта им, или не отговарят или дава постоянно заето. Няма кой там въобще да вдигне.“

И до този момент според системата на здравното министерство Мирослава не се е срещала с Ковид. В цялата ситуация обаче на преден план за нея излиза поне един положителен факт.

Мирослава Дякова: Към момента съм жива и здрава.

Continue Reading

Previous: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
Next: Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.