Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокатът на Божков с горещи разкрития за ареста му и убийството на Алексей Петров
  • Новини

Адвокатът на Божков с горещи разкрития за ареста му и убийството на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
gagewqeqwasfas.png

Васил Божков се е върнал в България, за да изчисти името си пред съда. Това обяви адвокатът му Стоян Баумайер пред журналисти на столичното летище. 

“Ще бъде откаран е в МВР болница, след това евентуално ще бъде разпитан от прокуратурата”, уточни той.

 

“Върна се съвсем доброволно. До 23 август нямаше разрешение от властите в Дубай да напуска страната от съображения за неговата сигурност”, каза още защитникът му.

От думите му стана ясно още, че първоначално Божков ще бъде задържан за 24 часа. След това се очаква да бъде задържан за 72 часа.

На въпрос дали убийството на Алексей Петров отваря ли пътя на Божков към България, защитникът му заяви: „Не го вкарвайте в роли, във филми, за които той дори не знае, че е имало кастинг. Техните пътища никога не са се пресичали”, каза още Баумайер.

Той не уточни по кое обвинение е задържан клиентът му. И обеща повече подробности в понеделник.

 

 

Самолетът на бизнесмена кацна минути след 15 часа на Терминал 2 на столичното летище. След като е преминал граничен контрол, Божков е бил задържан.

 

По-рано през деня той качи снимка от самолет и написа, че очаква да кацне на столичното летище в 15:30 часа българско време.

 

Полицейското присъствие пред Терминал 1 е засилено.

Вътрешният министър Калин Стоянов заяви, че бизнесменът ще бъде задържан, когато пристигне в България.

БЛИЦ припомня, че през януари 2020 г. Божков избяга в Дубай, за да избегне задържането си, като след това му бяха повдигнати 20 обвинения, между които свързани с убийства, пране на пари, укриване на данъци, изнасилване и др. След бягството си Божков твърди, че е бил подлаган на системен рекет от властите.

По повдигнатите му обвинения са разпитани над 200 свидетели, изпратени са 18 броя европейски заповеди за разследване и молби за правна помощ до 17 държави. Изпратена е и молба за екстрадицията му до ОАЕ, както и още четири молби за правна помощ.

През май т.г. Божков обяви, че е готов да се върне в България, но като защитен свидетел. Месец по-късно се появи мълва, че бизнесменът се завръща в страната през Гърция, но тогава това така и не се случи.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една приятелка ме почеpпи със супа топчета, но по много по-модерна рецепта. Много ми хареса
Next: Само дни след грандиозния си успех, Нургул Салимова се оказа прецакана по скандален начин, заедно с друга голяма наша надежда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.