Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокатът на Божков с подробности след разпита, свързан с Борисов и Горанов
  • Новини

Адвокатът на Божков с подробности след разпита, свързан с Борисов и Горанов

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
fafsadfsdgewge.png

Васил Божков беше разпитан за твърденията му, че е давал подкупи на Бойко Борисов и Владислав Горанов, за да развива хазартния си бизнес. След края на разпита пред медиите говори адвокатът на Божков – Георги Гатев.

„Васил Божков добре осъзнаваше, че когато дойде в България, евентуално, ще му бъде наложена мярка за неотклонение или задържане“, заяви Гатев. Завръщането на бизнесмена и убийството на Алексей Петров нямат общо, посочи той.

 

На въпрос дали клиентът му ще свидетелства срещу бившия премиер Бойко Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов, Гатев каза:

„Още много отдавна възнамеряваше да се върне в България. Това, че иска да свидетелства, не означаваше, че ще отпаднат обвиненията му.

Той добре осъзнаваше, че когато дойде в България, евентуално, ще му бъде наложена мярка за неотклонение или задържане. Това не беше единствената причина да се върне”.

„До колкото се чувства сигурен, никой на тоя свят не се чувства сигурен. Той разчиташе на това, че може би имаше промяна в съдебната система, в правосъдието в България. Всички сте наясно как са нещата в последните години със Спецпрокуратурата. Какво беше отношението към нея. Обществото прие тази институция като безсмислена и дори вредна. Знаете НС ликвидира тази институция. До колко я е ликвидирала? Не видях смяна на табелки на вратите, всичко си е по старо му, прокурорите са същите“, коментира Гатев.

„Знаете през тези години с какви неща се сблъскахме, с какви дела, с кое се рекетира, как се рекетира. Той изчакваше да види как ще се наредят нещата в България, Когато стана тази промяна, особено когато прекратиха делото срещу него за преврата по член 95. Той тогава повярва, че действително нещо става в България“, каза още той.

Според Гатев изнесеното от прокуратурата, че клиентът му е експулсиран не отговаря на истината. Той показа документ на арабски, според който Божков се е върнал доброволно. 

„Нищо не са му отказвали. Те са го питали, дали е убеден, че иска да се върне, дали няма да има тук някакви проблеми с оглед на политическа обстановка и политически фигури.

До колкото знам, когато е отишъл в прокуратурата в ОАЕ, да си получи документа, там той минава през няколко кабинета и всеки път, когато се връщал, са повтаряли този въпрос: Премислихте ли, съобразихте ли, желаете ли?

Дали в крайна сметка Божков ще повтори официално пред разследващите твърденията си за подкупите, които е давал, все още не ясно.

Гатев уточни, че има призовки за разпит, които обаче били съобразени с развитието на делото, по което в момента е задържан. „Божков не признава нито едно от обвиненията, повдигнати срещу него“, коментира защитата на бизнесмена.

Адвокатът каза още, че при екстрадиране процедурата протича по съвсем друг начин. Служители на Съдебна охрана отиват до мястото, където е задържаният и го конвоират до България. Също така припомни, че преди 3 годни съдът в Абу Даби е отказал екстрадиция.

Той коментира и изнесените данни, че Божков е комуникирал с лидера на наемниците от „Вагнер” Евгений Пригожин. „Тази информация, която беше изнесена от прокурора, няма нищо общо с делото, което в момента се разглежда. По него няма факти и обстоятелства, които навеждат до някакви връзки с чуждестранни лица”, допълни Гатев.

Чакам по другото дело за ценностите да му предявят гаранция, съобщи още адвокатът.

По думите на Гатев, той не знае, дали Божков разполага с телефонен апарат, за да може да прави още разкрития по делата срещу него, както бе обещал по-рано.

Разпитът ще продължи утре в 11 часа, обяви още Гатев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дара Екимова от болницата: Не съм подозирала, че състоянието ми може да се окаже толкова тежко
Next: Какво се случва, ако всяка сутрин пиете мед и вода в продължение на 1 година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.