Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Ангелов и комшията Росен се скараха за битовизъм, последва екшън като по филмите
  • Новини

Адвокат Ангелов и комшията Росен се скараха за битовизъм, последва екшън като по филмите

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
adavangagelovav.jpg

Застана срещу мен с пистолета и го чух, че три пъти изщрака, разказа Николай Ангелов

55-годишен мъж с психични проблеми насочи срещу него собствения му пистолет. Днес оръжието беше открито.

Вчера следобед съседът на адвокат Николай Ангелов започнал незаконно да реже дървета в гората на Стражица.

„Отивам и му казвам: „Росене, недей бе момче. Утре ще кажат, че аз съм го рязал”. И той отговори: „Аз ще режа всичко и никой не може нищо да ми направи”, разказа Николай Ангелов пред Нова телевизия.

Не изпускай тези оферти:

Така между двамата започва скандал.

„В един момент той ме дръпна, аз го блъснах и той падна и си разкървави ухото. Хвана един трион, леко заострен, и тръгна срещу мен. Аз извадих пистолета да го уплаша. Без предпазител и патрон в цевта. И почна една борба. В един момент, той ме удряше, имам цицини и аз бях на земята.

В един момент се чувствах като заложник, защото с пистолета на терасата беше и застана срещу мен с пистолета и го чух, че три пъти изщрака. И той крещеше, че в неговия имот няма кой да влиза и като взе пистолета и побягна нататък”, разказа още Ангелов.

В опит да разреши кризисната ситуация, на място, освен полиция, пристига и психолог.

Пет часа след началото на скандала, психично болния мъж е задържан, но без пистолета. На влизане в полицията потвърди думите на адвокат Ангелов, че се е чувствал у дома си в чуждата вила.

„Доколкото знам се скарват за една количка дърва”, разказа Йордан Цонев – кмет на Стражица

„Не става въпрос за една количка дърва. Там е пълно с камари. Не е лошо момче. Нищо не искам да кажа, но изпада в кризи и като изпадне в кризи, прави на инат”, разказа Николай Ангелов.

Мъжът е задържан вече за 72 часа. Назначена му е психиатрична експертиза. При потвърждаването на диагнозата му обвиненията ще бъдат свалени, а той отново ще бъде настанен в диспансера.

Проговори адвокатът, който беше взет за кратко за заложник в град Стражица. 55-годишен мъж с психични проблеми насочи срещу него собствения му пистолет. Днес оръжието беше открито.

Вчера следобед съседът на адвокат Николай Ангелов започнал незаконно да реже дървета в гората на Стражица.

„Отивам и му казвам: „Росене, недей бе момче. Утре ще кажат, че аз съм го рязал”. И той отговори: „Аз ще режа всичко и никой не може нищо да ми направи”, разказа Николай Ангелов пред Нова тв.

Така между двамата започва скандал.

„В един момент той ме дръпна, аз го блъснах и той падна и си разкървави ухото. Хвана един трион, леко заострен, и тръгна срещу мен. Аз извадих пистолета да го уплаша. Без предпазител и патрон в цевта. И почна една борба. В един момент, той ме удряше, имам цицини и аз бях на земята.

В един момент се чувствах като заложник, защото с пистолета на терасата беше и застана срещу мен с пистолета и го чух, че три пъти изщрака. И той крещеше, че в неговия имот няма кой да влиза и като взе пистолета и побягна нататък”, разказа още Ангелов.

В опит да разреши кризисната ситуация, на място, освен полиция, пристига и психолог.

Пет часа след началото на скандала, психично болният мъж е задържан, но без пистолета. На влизане в полицията потвърди думите на адвокат Ангелов, че се е чувствал у дома си в чуждата вила.

„Доколкото знам се скарват за една количка дърва”, разказа Йордан Цонев, кмет на Стражица

„Не става въпрос за една количка дърва. Там е пълно с камари. Не е лошо момче. Нищо не искам да кажа, но изпада в кризи и като изпадне в кризи, прави на инат”, разказа Николай Ангелов.

Мъжът е задържан вече за 72 часа. Назначена му е психиатрична експертиза. При потвърждаването на диагнозата му обвиненията ще бъдат свалени, а той отново ще бъде настанен в диспансера.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Колосален банков обир в Ловеч! България не помни подобно чудо, 37-годишен е
Next: НОВО: Убиха брутално Мирка и сина й в София! Запалиха целия блок за да потулят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.