Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Марковски разби Симона Радева: Излъга много грозно, трябваше да кажеш това
  • Новини

Адвокат Марковски разби Симона Радева: Излъга много грозно, трябваше да кажеш това

Иван Димитров Пешев декември 22, 2022
dasdasvasdas.png

„Справедливостта ще се изрази в размера на присъдата. Семерджиев носи отговорност в рамките на лишаване от свобода от 5 до 20 години. Очаквам минимум 16-18 години. Прокуратурата се съобрази със законовата норма в този случай“, заяви адвокат Людмил Рангелов по Bulgaria ON AIR.

Много интересен момент от първото заседание по делото бяха показанията на Симона Радева.

Това е вече отстранената от работа полицайка, която занесе стълба на Семерджиев след инцидента, за да влезе в апартамента си. Тя призна за това. Но в същото време не познавала добре Георги Семерджиев. Служители в автомивката обаче разкриха, че двамата са се целували и прегръщали пред тях. Самата Радева им била нещо като началник, който надзирава работата им.

Адвокат Рангелов обяви показанията ѝ като недостворени, защото тя е силно заинтересован свидетел по телото. Иска да се защити. Има двама други, относително независими свидетели, които опровергават показанията ѝ. Приятелството им не е безкористно, защото са получавали облаги, за да осъществят защитата на това лице, добави той.

Не изпускай тези оферти:

Според него това дело е христоматийно за нездравословната обвързаност между органи на реда и подземния свят. То е симпотматично за случващото се. Той припомня, че връзката на това ниво датира още от началото на 90-те години, без прекъсване. Просто са сменени формите.

Адвокат Димитър Марковски обаче смята, че чувството за справедливост може да бъде силно засегнато.

По тези обвинения, които има срещу него, е възможно да получи присъда в горната граница.

„Той има обвинения по няколко престъпления и съдът може накрая на делото да сумира присъдите и да увеличи общото наказание, ако Семерджиев бъде признат за виновен. Това дело доста по-успешно би било да мотивира форма на умисъл, отколкото делото „Милен Цветков“, но прокуратурата се отказа от тази идея“, добави Марковски.
За твърденията на Симона Радева той казва, че са навини.

„Очевидно е, че са били близки приятели. Тъжно е, че говорим за човек, който е бил в системата на МВР. Едни такива неверни показания, това е много лошо и много грозно. Това нещо да стои незабелязано от нейните колеги… Г-ца Радева можеше да излезе елегантно юридически с истината, че са живеели на семейни начала.“

„Изключително неправдоподобно е да разпознаят Семерджиев по снимка. Изведнъж един прокурор се оказва на мястото, стават много случайностите. Явно е имал много приятели в системата на МВР, които са били загрижени за неговата съдба“, каза още адв. Марковски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светослав Илчовски изкупи бизнеса на румънски милионер в огромна сделка
Next: Днес е черна дата: Навършват се 21 години от трагедията, в която загинаха 7 деца, а 12 пострадаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.