Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адвокат Петкова обяви най-големия капан на полицаите при тест, който вкарва шофьорите в беля
  • Новини

Адвокат Петкова обяви най-големия капан на полицаите при тест, който вкарва шофьорите в беля

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
dasovaskvkasvkas.jpg

Силвия Петкова, адвокат по наказателно право, обяви най-големият капан, който полицаите залагат при проверка, по радио Фокус. Масово органите на реда се опитват да убедят шофьорите да не дават кръвни проби, особено при тест за забранени субстанции. Използват аргументи, че пробата показва употребата дои с един месец назад.

Тя обаче е категорична, че и урината, и кръвната проба, няма как да покажат наличие на забранена субстанция в организма с един месец назад. Освен, ако не става въпрос за постоянна употреба, до степен на зависимост.

„Не зная по каква причина полицейските служители се опитват да убедят водачите да не дават кръвна проба, но е факт, че от гледна точка на моята лична практика на наказателен адвокат, около 90% процента от хората, с които съм работила, потвърждават точно това обстоятелство, че са били убеждавани да не дават кръвна проба“, заяви Петкова.

Голям проблем е, че много хора не знаят, че имат правото да поискат взимане на биологична проба – урина и кръв, за да се направи токсикологично-лабораторен тест, който доказва липсата на вещества в организма. Защото има доста фалшиво положителни тестове.

Не изпускай тези оферти:

Още криминални новини:

Георги Семерджиев, обвинен за катастрофата в София, при която загинаха две млади момичета, иска да излезе от ареста. Той е подал молба за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека. Делото е насрочено за понеделник, 24 октомври, от 15:30 часа, съобщиха от Софийския градски съд.

Преди дни адвокатът му Мирослав Христов каза пред БТА, че Семерджиев все още не е дал обяснения за инцидента, който се случи на бул. „Черни връх“ през юли т.г.

Към месец септември бившият футболист има повдигнати пет обвинения, сред които за държане на наркотици, за шофиране без книжка и други. По случая „Семерджиев“ започна вътрешна проверка в МВР заради данни, че полицаи са помагали на мъжа след катастрофата, както и при други случаи, когато е бил спиран за проверка.

Проверката установи, че трима шефове на районни управления и началник от пътна полиция не са упражнили достатъчно контрол и правомощията си, за да спрат други служители да „разпъват чадър“ над Семерджиев.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопчанин отглежда най-скъпата подправка в света, печели 37 000лв. за 1 килограм
Next: Това ли е коалицията? 4 партии се обединиха за председател! От ПП скочиха като попарени

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.