Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адв. Марковски прозря защо Божков се е прибрал, заковава обвинението с това
  • Новини

Адв. Марковски прозря защо Божков се е прибрал, заковава обвинението с това

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
bxcvvbdfbdf.png

Мъжът, прегазил дете в София, е глобен с 500 лв. през 2006 г. за шофиране след употреба на алкохол. Какви законодателни промени ще спрат войната по пътищата?

„Законодателният орган дава заявки, че се извършва сериозно „ремонтиране“ на престъпленията, свързани с транспорта.

Вече Върховният съд е едно наказателно отделение. Един съдебен състав във Върховния съд прие по делото на Милен Цветков, че може да се говори за умишлено престъпление, комбинирана употреба на алкохол, наркотици и неадекватно поведение зад волана.

 

Самата съдебна практика, а вече и законодателството, дават заявка за сериозно преосмисляне и на вида на наказанията, и на санкциите“, каза адвокатът Димитър Марковски.

Той коментира и случая на бул. „Сливница“. „Отключи се огромна гражданска енергия и вълна. Освен, че съм адвокат, съм и гражданин. Нееднократно съм изказвал съболезнования към семейството.

Оценявайки юридическите факти по този случай с Адриян, не можем да търсим никакъв паралел с тези казуси, които се случиха –  и с прегазеното дете на пешеходна пътека, и с на Семерджиев делото. При него няма употреба на алкохол, употреба на наркотични вещества, единственото му нарушение е шофиране с по-висока скорост в градски условия“, обясни адвокатът.

По думите му, когато не се стигне до бързо правораздаване хората губят чувство, че получават справедливост. „Т.нар. съдебен бавеж създава чувство в гражданското общество на несправедливост“, смята той.

Пред Bulgaria ON AIR Марковски каза как трябва да изглеждат промените в Наказателния кодекс, за да има справедливост.

„Заявките за такива промени са дадени, но има друго обстоятелство, което е сериозен прът в българското правораздаване.

Българският съд работи динамично и организирано. Едно такова наказателно производство протича в рамките на няколко заседания, съдията събира и проверява всички доказателства и чете присъда. Основният проблем е свързан с недобре организираната материално-техническа база по обезпечаване на експертизите. Това е голям проблем, за който не се говори на глас. Причината е липса на пари“, стана ясно от думите му.

Няма пари за експертизи и вещите лица са демотивирани, категоричен  е адвокатът. Той коментира и връщането на Васил Божков.

„Практиката е, когато се екстрадира едно лице по искане на молеща държава, обикновено има лица, които го предават, създават се документи. Божков е интелигентен човек. Има умисъл в цялото прибиране в България.

Могат да бъдат събирани доказателства във всяка посока, по всяко наказателно производство. Г-н Божков, ако има конкретни твърдения, че е давал определени суми „такси спокойствие“, към тези твърдения могат да се приложат банкови извлечения. Изнесената фактология може да бъде проверена“, уточни Марковски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 37-годишният Петър Тодоров е прегазил с мерцедеса си 15-годишния Филип
Next: Мистерия! Сърбин дойде на море в Слънчев бряг, а после изчезна

Последни публикации

  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.