Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Адът се стовари върху Родос, хиляди хора опитват да се спасят, небето не се вижда
  • Новини

Адът се стовари върху Родос, хиляди хора опитват да се спасят, небето не се вижда

Иван Димитров Пешев юли 22, 2023
rwqdqwdwqdqbb.png

Гърция е изправена пред ужасна катастрофа, която засяга и остров Родос. По последни данни, около 2000 души се борят да се спасят от яростните горски пожари, които обхващат значителни участъци от острова.

Пламъците, разпалени от високите температури и сухите условия, разрушават горите и околната природа, причинявайки сериозни загуби и заплашвайки живота на местните жители и туристи. Огнената стихия е запечатала ужаса и са необходими бързи и смели действия за да се спасят човешки животи и имущества, информира MeteoBalkans.

 

Организациите за спешна помощ и пожарникарите изпълняват героична мисия, за да ограничат разпространението на пламъците и да помогнат на хората да се евакуират безопасно. Но предизвикателството е огромно, тъй като вятърът разнася огъня бързо, а теренът прави достъпа до някои райони труден.

Властите са мобилизирани и се надяват, че съсредоточените усилия ще доведат до преодоляване на тази бедствена ситуация. Изясняването на причините за пожарите и предприемането на мерки за предотвратяване на подобни бедствия в бъдеще става приоритет.

 

Засегнатите общности и страната като цяло се нуждаят от подкрепа и солидарност в този труден момент. Изправени пред едно от най-големите предизвикателства в новата си история, гърците доказват своята устойчивост и единство в борбата срещу пламъците.

Да се надяваме, че ужасната катастрофа на остров Родос ще бъде победена възможно най-скоро, и че пострадалите общности ще се възстановят бързо.

 

 

Българските огнеборци ще помагат на гръцките си колеги в овладяване на възникналите големи пожари в Гърция. Страната ни изпраща модул за гасене на горски пожари.

Непосредствено преди тръгване директорът на ГДПБЗН гл. комисар Александър Джартов се срещна с екипа и проведе инструктаж. Групата се състои от 50 пожарникари и 15 единици специализирана техника и оборудване, информира Булфото.

Модулът ще окаже подкрепа на гръцките огнеборци за справяне с големите пожари в страната. Помощта е организирана по Механизма за гражданска защита на ЕС.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заведението по морето с пържолите за близо 400 лева може да понесе глоба между 50 и 70 хиляди лева
Next: Евгени Димитров – Маестрото иска момиченце от Виктория

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.