Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Аз съм на 30 години, съпругът ми е на 40. От скоро сме женени и живеем заедно. Съпругът ми предложи да разделим бюджета и стана страшно
  • Без категория

Аз съм на 30 години, съпругът ми е на 40. От скоро сме женени и живеем заедно. Съпругът ми предложи да разделим бюджета и стана страшно

Иван Димитров Пешев декември 5, 2024
Screenshot_17

Преди пет години се ожених. Съпругът ми и аз имаме десет години разлика: аз съм на 30, той е на 40.

Преди това наемахме апартамент и плащах значителна част от приходите си за наем, оставяйки само няколко хиляди за лични нужди. Съпругът винаги приемаше тези пари и плащаше за жилище.

По-късно решихме да вземем апартамент на кредит. Продължих да му превеждам същата сума и така спестихме капарото, а родителите ни помогнаха с ремонта. След това съпругът ми предложи разделяне на бюджета: той поема сметките за ипотека и комунални услуги, а аз плащам за хранителни стоки и спестявам за почивка.

Отначало ми се стори странно, защото в моето семейство всичко беше различно. Но все пак се съгласих. Вече четвърта година живеем така. Естествено, добре е, че имам собствени пари, с които мога да разполагам свободно, но някои моменти ме объркват.

Например, внезапно, ако съпругът ми трябва да плати за хранителни стоки (да речем, че нямам пари), той определено изисква тези пари да му бъдат върнати. Това наистина ме наранява. Винаги съм си представяла съпруга си като силен мъж, зад когото ще съм като зад каменна стена. Но всъщност все по-често се чувствам като негов съсед, който просто върна дълга.

Наскоро се случи една случка, която много ме обиди. Поръчах пица и помолих мъжа ми да плати в брой, защото забравих да посоча плащане с карта. Казах му, че ще върна парите, но после просто забравих. Но на следващия ден ми напомни, че му дължа 30 лева. Чувствах се неловко. Разбирам, че съм забравила да върна дълга, но не го ли е срам да изисква такова нещо?

Съпругът ми никога не ме глези, не ми купува нищо просто така, поне някаква дреболия или екстри. Трудно ми е да изразя всичките си чувства, но ми натежава на сърцето. Понякога имам чувството, че губя връзка с него като съпруг. Ние сме повече като партньори, отколкото като семейство.

Все повече се чудя какво ще стане ако изляза в майчинство. Губя желание да продължа да живея с него. Вътре зрее въпросът: струва ли си тази връзка да бъде спасена? Или е по-добре да изберете развод? Може би някой има опит с подобни ситуации?

Continue Reading

Previous: Решиха за коледните добавки към пенсиите
Next: Издаде се: Това е голямата любов на Натали Трифонова!

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.