Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Акад. Атанас Атанасов: Който иска, да яде годжи бери, аз избирам шипката
  • Новини

Акад. Атанас Атанасов: Който иска, да яде годжи бери, аз избирам шипката

Иван Димитров Пешев април 20, 2023
addasdaskykaskyasy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Храненето с местни храни има пряка връзка със здравословното състояние на човек. Това твърди акад. Атанас Атанасов, управител на Съвместния геномен център към Софийския университет.

 

„Аз не съм против цитрусите или маслините, но те трябва да допълват диетата.

Не е полезно от хиляди километри да се доставят ябълки, картофи, чесън, лук, кашкавали, защото тези продукти са черпили хранителните вещества на други места, които после се превръщат в много важни за организма метаболити.

Който желае, и годжи бери да яде, но аз ще избера шипката, която расте навсякъде у нас и има много по-голямо съдържание на витамин С“, казва в свое интервю академикът.

Той от години обяснява теорията си, че българите трябва да се храним с местно производство, италианците – със свое, а менюто на африканците да е съвсем различно от европейското.

 

Когато коренът на продукт, който се консумира, е български, от тази земя, където сме родени, ще имаме съвместимост на двата генома – на природния продукт и нашия.

Така ще се чувстваме добре и ще бъдем здрави, обяснява той.

И дава пример: ако едно дете е свикнало с бургери или с преработено мляко и отиде на село да яде продукти от домашната крава, която се храни от чистото пасище, ще се получи несъвместимост.

Човек трябва или да се адаптира, или ще се разболее. За тези неща не си даваме сметка, но те са сред най-важните причини за здравето, допълва акад. Атанасов.

 

„Глобализацията, от гледна точка на здравето, не ни носи особени ползи”, песимист е и Хосе Ордовас, директор на Лаборатория по хранене и генетика в университета Тафтс в Бостън.

И той се аргументира с това, че всеки индивид има уникален геном, който произтича от взаимодействието с нашите предци, поколение след поколение, и местоположението.

А връзката на някои генетични полиморфизми (вариации в рамките на ДНК) определя коя диета е по-благоприятна за населението от този регион и обосновава нуждата от запазването на кулинарните традиции.

 

Вече има и цяла наука, която се занимава с проблема.

Нутригенетиката е дисциплина, която се разви от откритията, направени в началото на 21. вeк от проекта „Човешки геном” (международна изследователска програма, чиято цел бе да направи детайлни карти на човешкия геном).

Тя обединява двете научни области – хранене и класическа генетика.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Марина пазарува в голяма верига и пропищя: Цената на етикета една, а на касата плащаш друга
Next: Милен Цветков: Не ми се умира по този начин между някакви ламарини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.