Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Ако имате един картоф в колата си може да ви спаси живота: Вижте как работи този трик!
  • Без категория

Ако имате един картоф в колата си може да ви спаси живота: Вижте как работи този трик!

Иван Димитров Пешев декември 7, 2024
Screenshot_20

Имаме перфектния трик против запотяване на прозорците на вашия автомобил. Страхотно нещо дори и в дъжда. Един обикновен картоф ще свърши работа.

Ако не искате да харчите пари излишно за скъпи препарати, изтичайте до кухнята и вземете един картоф.

Особено през дъждовните дни, няма да можете да не похвали този трик против запотяване на прозорците!

Начин на употреба:

Пригответе един суров картоф. Разполовете го.

След това с отрязаната страна натъркайте предното стъкло, страничните прозорци и огледалата за обратно виждане.

Така дъждовната вода ще тече върху тях, без да създава ефект на замъгляване.

От вътрешната страна можете също да натъркате стъклото с резен картоф и след това само да го изчистите със суха микрофибърна кърпа.

Определено ще забележите разликата.

Картофите са широко разпространена култура и ние ги приготвяме по различни начини. Много от нас не могат да си представят обяд или вечеря без тях.

Малцина обаче осъзнават, че могат да се използват и извън кухнята.

Чудо, което нашите баби са познавали

Когато става въпрос за кожни проблеми, веднага се сещаме за цял набор от козметични продукти от магазина, които могат да ни помогнат с проблема. Забравяме обаче, че понякога най-ефективните разкрасяващи и лечебни продукти винаги са пред очите ни.

Кожата е най-големият орган на тялото и е податлива на много увреждания – малки или големи.

Най-често ни притесняват белези, тъмни петна, кръгове под очите и обриви.

Днес ще ви покажем как да се отървете от тях с помощта на обикновена съставка от нашите домове – картоф.

Опитайте стария картофен лек в продължение на 7 дни подред и в края на този лек можете да видите невероятна промяна – сияйна кожа, без кръгове под очите, петна, мека кожа и изгладени бръчки.

Нуждаете се от:

картофи
блендер или ренде
памучен тампон за премахване на грим
гел от алое вера
Начин на приготвяне:

Измиваме картофа – няма нужда да прекаляваме, водата отмива и ценното нишесте. След това обелете картофите, но не ги мийте.

Нарежете картофите на филийки с дебелина около 1-1,3 см.

Ние почистваме кожата си както обикновено – сапун, вода, лосион или други почистващи процедури, които обикновено използваме.

Вземете резен картоф и започнете да масажирате кожата на лицето си с него – минете по цялата повърхност на лицето с кръгови движения.

Обърнете особено внимание на местата с тъмни петна и проблемните зони.

Получихте ценен картофен сок:

Поставете 1/2 суров картоф в блендер и блендирайте или настържете.

Отстранете по-големите части от пулпата и можете да добавите няколко капки гел от алое вера към сока, но определено не добавяйте вода.

Потопете тампон в сока и го нанесете върху лицето – отново с акцент върху проблемните зони. Оставете да действа 20 минути.

Сега идва финалната процедура. Отново вземаме парче картоф и масажирайте кожата на лицето си – при това маската от изсъхналия картофен сок ще се отлепи.

След това просто изплакнете кожата с хладка чиста вода. Можете да опитате тази процедура и на други части на тялото. Съхраняваме картофения сок в хладилника за 4-5 дни.

Защо работи?

Сокът от картофи съдържа ценни минерали и витамини, които се намират и в козметичните продукти от магазина, но те са много по-концентрирани в натуралния сок.

Картофеният лек ще помогне за възстановяването на петна, причинени от прекомерно излагане на слънчева светлина, а също така е ефективен в борбата с прекомерното окосмяване по лицето.

Картофеният лек обаче не се използва при отворени рани.

Също така е важно да повтаряте лечението редовно в продължение на 7-8 дни.

За понижаване на температурата и против болка

Нашите баби не са имали модерни медикаменти за сваляне на температурата.

Един от популярните и изпитани методи беше налагането на парчета суров картоф върху челото и областта на гърдите, за да се намали температурата и да се облекчи болката.

Вече няма да си купите препарат за прозорци

Знаете ли, че картофите могат да се използват и като заместител на препарата за прозорци или огледала?

Както се оказа, картофите имат много приложения и извън кухнята.

Например можете да ги използвате за:

грижа за косата и кожата
за разтягане на обувки
премахване на петна от плодове от ръцете
Избърсването на прозорец или огледала с картоф може да изглежда като странна идея. Това обаче е стар трик, който наистина работи.

Предимства от използването на картофи за почистване на стъкло

Разрежете обеления картоф наполовина и прозорците ще заблестят. Това е доказан метод и картофът като продукт за измиване на прозорци и стъкла се е доказал като много ефективен. Освен това е много просто и екологично.

Как да използваме картофите за почистване на дома?

Просто обелете картофа, измийте го старателно и го нарежете наполовина.

След това вземете една от половинките и просто избършете прозорците или огледалата с нея.

Накрая отстранете излишния сок, останал върху стъклото, и полирайте повърхността с кърпа. Микрофибърна кърпа за полиране е най-подходяща.

Благодарение на този трик никога повече няма да ви се налага да купувате почистващи препарати от магазина.

Нарязаният картоф прави прозорците и огледалата блестящи и без петна. Нещо повече, това е трик против запотяване на автомобилни стъкла.

Как иначе могат да се използват картофите?

Тези трикове са екологични и улесняват живота, когато става въпрос за поддръжка на домакинството.

Почистването на прозорци с картофи не е единственият начин, по който можете да използвате картофите.

За какво друго е полезно?

Обувки за разтягане

Ако кожените ви обувки са ви тесни, използвайте картофи. Просто ги обелете и ги измийте, след това ги натиснете в върховете на обувките си и ги оставете да действат през нощта.

Почистване на загоряла тенджера

Трийте дъното на тенджера с обелен картоф, поръсен със сол и изгарянето ще изчезне.

Пране на медни предмети

Картофът се настъргва и към него се добавя лъжица лимонов сок. Нанесете сместа върху медните предмети и измийте след няколко минути.

Continue Reading

Previous: Ето къде зимата настъпи и натрупа 30 см сняг ВИДЕО и КАРТА
Next: Ето защо сложих дафинов лист в тоалетната: Нашите баби са знаели за този полезен трик

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Извънредно от президентът Илияна Йотова!
  • От последните минути! Дни преди изборите откриха мъртъв в гаража му кандидат за кмет
  • България става крепост! И пиле няма да прехвръкне 😲Йотова обяви извънредни мерки
  • Скандалната проф. Мариела Генева давала по 6000-7000 евро на медиците в схемата с точенето на касата
  • Надежда Нейнски: Това вече е…
  • До момента, в който преживях клинична смърт, не приемах насериозно всички приказки за задгробен живот
  • Знаете ли, че последната цифра от годината ви на раждане може да разкрие много за вашата душа, съдба и житейски път?
  • Кукувицата е прочута с това, че не строи собствено гнездо, а снася яйцата си в чужди. Но има ли специално название за мъжкия на кукувицата?
  • Йотова бие тревога! Огромна заплаха за
  • Три години бях любовница на женен мъж и си мислех, че съм специална. После видях съпругата му… и всичко ми стана ясно.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
  • Ралица Паскалева си тръгва от Игри на волята, а причината е…Вижте повече👇👇
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за…Вижте повече 👇👇 👇
  • ЧЕСТИТО НА РУМЕН РАДЕВ!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.