Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако ме видите, ще плачете – това е жестокото пророчество, открито върху камъни
  • Новини

Ако ме видите, ще плачете – това е жестокото пророчество, открито върху камъни

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
gadasldasiraskrkasas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това плашещо предупреждение е видяно от жителите на чешкия град Дечин върху камък, лежащ в река Елба през лятото на 2022 г. Този древен речен камък разказва вековни истории на отчаяние.

Но какво означава този надпис и защо е станал пророчески?

Надписите

Струва си да започнем с това, че това не е единственият камък с подобен надпис и отметки, намерени в района. Те са поне 10 в участък от реката с дължина около 20 километра.

Интересното е, че те се намират на територията на две държави – Чехия и Германия, тъй като Елба извира в първата страна и завършва във втората.

Тъй като има много такива камъни, те са открити сравнително отдавна. Първото писмено споменаване за тях датира от 1790 г., тоест преди повече от 230 години.

„Камъните на глада“

От векове местните ги наричат ​​„гладните камъни“. Името звучи малко странно, но се оказва много точно. В крайна сметка тези камъни наистина предвещават глад.

Работата е там, че камъните се намират в коритото на Елба и стават видими едва когато водата в реката падне до изключително ниско ниво.

Така древните обитатели на този регион са искали да предупредят бъдещите поколения за предстоящата суша, бедност и глад, които неизбежно ще последват липсата на валежи.

Засушаванията

Най-старият намерен надпис върху „гладните камъни“ е от 1616 г. И ако погледнете в историята, то през тази година в Европа е настъпила тежка суша, която довела до глад.

Същата ситуация може да се проследи и с други дати, които се виждат върху камъните: 1746, 1790, 1874, 1892, 1904 и т.н. През тези години, заедно с плитките води на реката, настъпила и суша, която не предвещавала нищо добро за хората.

И ако сега, при сегашното ниво на глобализация, сушата в даден регион не е смъртна присъда за населението, то в миналото това водело до доста тежки последици.

Днес

Сушата през 2022 г. в Европа се превърна в една от най-тежките за последните 500 години.

Селското стопанство беше тежко засегнато от това, а някои страни бяха изправени пред недостиг на електроенергия, тъй като почти всички водноелектрически централи работеха на ниска мощност, а атомните електроцентрали нямаха вода за охлаждане.

Тази 2023 година, според метеоролозите, също обещава да бъде гореща. В Италия например каналите на Венеция пресъхнаха за втора поредна година, за испанска Каталуния началото на 2023 г. е най-сухото за последните 50 години. Франция и Англия също се сблъскаха с проблеми заради сушата.

Изглежда, че климатичните промени се случват точно пред очите ни и можем само да гадаем как ще свърши всичко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна: Вижте какво се случи
Next: Когато вкусът на чая му се променил, той сложил скрита камера: Видяното го шокирало

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.