Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако разсадът на доматите е слаб и тънък, полейте го с това
  • Новини

Ако разсадът на доматите е слаб и тънък, полейте го с това

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
vsdfvdbfgnbghnhgmhj.png

Често разсадът на доматите расте тънък и слаб. В случая вероятно му липсват хранителни вещества. Първо, в този случай трябва да се използват стимуланти на растежа. Ако торенето с тях не е ефективно, прилгат се готови торове. В случая помага и запарка от люспи от лук.

Приготвя се като 20 гр люспи се залеят с 5 л вода. Течността се оставят няколко дни и след това с нея се поливат насажденията. Други естествени торове за здрав и силен доматен разсад Банановите кори съдържат голямо количество калий и малко фосфор. Плюс това, за успешен транспорт, бананите се третират с вещества, които имат благоприятен ефект върху развитието на разсад от домати.

Банановите кори се добавят на дъното на контейнери, в които след това се засаждат разсад, или се изсушават, смилат и смесват с почва преди засяване на семената. Можете да приготвите инфузия на базата на бананови кори (2-3 кори на 3 литра вода). Необходимо е течността да се настоява в продължение на 3 дни и след това да се разреди с още 3 литра вода.

Кафето е богато на азот, калий и магнезий. Утайката от него се използва успешно за торене на разсад от домати. Приготвената утайка първо трябва да се измие под вода и да се изсуши, след което да се добави към почвата, в която ще растат разсадът. Препоръчителното съотношение е 1:1.

Яйчените черупки съдържат големи количества калций, калий, силиций и фосфор. Не е изненадващо, че се считат за отличен тор за разсад от домати, който се отглежда на перваза на прозореца или вече е засаден в открита земя.

Черупките на 3-4 яйца (за предпочитане сурови) се измиват и подсушават. След това трябва да се накиснат в 3 литра вода за 3 дни. Полученият разтвор е готов за употреба.

Можете да получите по-полезен тор, като отделите повече време и усилия. За да направите това, изсушените черупки от яйца се смилат в кафемелачка, заливат се с литър вряща вода и се киснат в продължение на 4-6 дни. След това към суспензията се добавят 10 литра вода. Полученият разтвор се използва за поливане на доматите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скандал! Зрителите са бесни на шеф Ангелов
Next: Защо Цветанка Ризова е винаги е с голи ръце, докато е в ефир

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.