Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако се съмнявате, че имате лоша енергия, или направена магия, можете да я развалите сами с леене на восък-Вижте как се прави!
  • Новини

Ако се съмнявате, че имате лоша енергия, или направена магия, можете да я развалите сами с леене на восък-Вижте как се прави!

Иван Димитров Пешев януари 16, 2023
sumdnsadoaskd.png

Ако се съмнявате, че имате направена магия лесно може да разберете дали това е така, като приложите метода леене на восък.

За целта Ви е необходима само една църковна свещ.

А ето и как да извършите ритуала: Трябва да разтопите свещта или ако е много голяма – една част от нея. Използвайте джезве или друг метален съд, който издържа на висока температура.

Когато восъкът се разтопи, изсипете течното вещество в съд с леденостудена вода.

Не изпускай тези оферти:

Тук ще Ви разкрием една особеност – този ритуал трябва да се извърши в присъствието на лицето, което се съмнява, че има направена магия.

 

Целта на церемонията е не само да разберете дали тегне прокоба върху Вас или близък човек, но и да се пречистите от отрицателната енергия.

Методът леене на восък помага за премахване на натрупалите се в тялото негативни мисли, чувства и емоции.

Ритуалът много прилича на леене на куршум.

Восъкът се излива в съд със студена вода, който трябва да се държи над главата на лицето, което предполага, че има магия.

Когато разтопеният восък се докосне до студената течност се получава фигура, по която може да се гадае за емоционалното състояние на лицето, неговите страхове, тревоги и притеснения.

Ако при леенето, восъкът се разпръсне и се оформят няколко нишки, това е сигурен знак, че магията е налице. В този случай трябва да извършите ритуала още два пъти, като всеки път разтопявате нова свещ.

В случай, че имате натрупана в себе си отрицателна енергия, която е резултат от стрес или от завист, чрез методът леене на восък много лесно ще пречистите енергийното си поле.

Фигурата, която се образува при контакта на разтопения восък и водата подсказва от какво точно сте изплашени – дали това е животно, човек, природна стихия, катастрофа или някаква друга ситуация, която е заседнала дълбоко във Вашето подсъзнание.

По този начин може да разгадаете и какви са пола и възрастта на човека, който Ви желае злото.

Ритуалът леене на восък е наистина лесен метод, благодарение на който може да се освободите от натрупаните отрицателни емоции и да се почувствате жизнени и заредени с положителна енергия.

Continue Reading

Previous: 10-годишно момче се удави в леглото си. И за съжаление това може да се случи на всеки!
Next: Зимнина в съдомиялната – вече не си играя да варя и стерилизирам, прави се сама

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.