Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Иван Джамбазов си отиде от мъка след самоубийството на сина му
  • Новини

Актьорът Иван Джамбазов си отиде от мъка след самоубийството на сина му

Иван Димитров Пешев март 28, 2023
ivandjambazov.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 90-годишна възраст миналия петък ни напусна големият български актьор Иван Джамбазов. Ветеранът от киното и театъра има повече от 50 златни роли, сред които и в знакови ленти като „Матриархат“, „Петък вечер“, „На малкия остров“, „На всеки километър“, „Капитан Петко войвода“ и много други.

Последните 13 години от живота му обаче са изпълнени с непреодолима мъка по загубата на единствения му син Ивайло. Мнозина помнят наследника на Джамбазов като симпатичния малчуган Васко от „Петимата от Моби Дик“, екранния Теди от „Таралежите се раждат без бодли“ и Ивайло от „С деца на море“.

 

През 2009 г., малко преди да навърши 50, Джамбазов-младши отне сам живота си. В нощта на 20 срещу 21 май около 1 ч в полунощ Ивайло се хвърля от 11-ия етаж на жилището, в което тогава живее със своите родители – актьорите Златина Дончева и Иван Джамбазов.

Трагедията се случва малко след развода на Ивайло с руската му съпруга. В нощта на самоубийството му баща му не става очевидец на полета му от терасата на техния дом, защото по същото време бил в апартамента на бившата си снаха, за да се грижи за внуците си.

 

Златина Дончева, която също има над 20 значими роли в култови кинозаглавия, всъщност била сама във вечерта на инцидента. Когато станала в 2 часа след полунощ, видяла леглото на сина си празно. На бюрото му били надлежно поставени мобилният телефон, писалката и някои лични вещи. Нещо й прищракало и тя веднага се обадила на съпруга си.

 

Иван отишъл в столичното Шесто районно и подал сигнал, че синът им е изчезнал. Чакайки полицаите, излязъл да пуши на терасата и видял силует на земята в тъмното. Когато слязъл с асансьора, открил трупа на сина си.

Близки до почерненото семейство разказват, че приживе Ивайло имал проблеми с алкохола. Говори се, че много тежко изживял развода със съпругата си и раздялата със синовете си. Дори и психотерапевтите, които посещавал, не могли да му помогнат. След Десети ноември актьорът нямал и никакви ангажименти, липсвало му киното, липсвали му приятелите, бил много нещастен. Всичко това го подтикнало към самоубийството.

Последната роля на Иван Джамбазов беше в сериала „Летовници“. От 2016-а насам никой от актуалните тв и кинопродуценти не се сещаше да го покани в проектите си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще изтеглят печелившия билет! Две зодии, които ще имат невероятен късмет през април
Next: Родни овцевъди обявиха колко ще струва агнешкото за Великден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.