Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът, изиграл Капитан Петко войвода: Мъчно ми е за младите българи
  • Новини

Актьорът, изиграл Капитан Петко войвода: Мъчно ми е за младите българи

Иван Димитров Пешев март 3, 2024
dgfbdfgbdfghjgfhjkghkhj.png

„Един живот не е достатъчен да разбереш кой си и къде си сгрешил. Радвам се, че съм забравил някои неща, защото не се живее на стари години със спомени, които те пращат някъде“, каза актьорът Васил Михайлов в предаването „Опорни хора“ по Bulgaria ON AIR.

Той сподели, че още като студент е играл във Военния театър. Гласът му обаче за малко да го прати в друга посока.

„Гласът тръгна още от училище, аз и един мой съученик пеехме бас в училищния хор. Заведоха ме при Стойко Диков, бях много зелен още. Дядо ми е пеел народни песни. Аз съм тракиец от Мараша, селото е между Арда и Марица“, сподели Михайлов в ефира на Bulgaria ON AIR.

На въпрос какво е бъдещето на България, той отговори, че е оптимист, но му става тъжно, защото „младите бягат навън и им е много лесно, защото няма нещо, което да ги влече обратно. Животът навън е друг и те забравят откъде са дошли и какви са нашите традиции“, добави актьорът.

По думите му на хората, които се занимават с изкуство, не им е мястото в политиката.

„Работата е изгнила отдавна. Избягах и не си взех заплатата. Щях да я дам за благотворителност“, призна Михайлов.

Актьорът отбеляза, че не се дава на кого да е да прави филм за Ботев и Левски.

„В първия филм за Ботев играх поп Сава Катрафилов. На Ботев текстът е ясен: „Тръгнал съм да освобождавам този робски народ“, посочи Михайлов.

За образа си на капитан Петко Войвода разказа, че е отишъл на градска среща пред паметника във Варна. Имало е около 8 хил. души, които са тръпнели в очакване да го видят.

„Не знаех, че вътре киното е вече пълно. Когато ги поканих да отидем отсреща в училището, извикаха: „Води ни!“. Бяхме почти пред гражданска война. Вечерта, като се прибрахме, треперехме. Отидохме на бар и там никой не ни познаваше. Малък Петко плачеше и казваше: „Войводо, цяла Варна беше наша, а сега никой не ни знае“, каза Михайлов.

Той призна, че една от най-големите, му болки е тази, че сме много разделени.

„Боли ме, че България не може да си намери мястото и хората, които да я управляват. Място има, но няма хора. Може и да не е 3 март, но трябва да измислим нещо, което да ни събира“, заяви актьорът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Затвориха изцяло прохода Шипка
Next: Българска майка нажежи интернет навръх 3-ти март: Нищо няма да остане, нищо!

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.