Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • АЛАРМА: Руското правителство със смразяващо послание лично към Кирил Петков! Врътнаха кранчето, ето какво следва
  • Новини

АЛАРМА: Руското правителство със смразяващо послание лично към Кирил Петков! Врътнаха кранчето, ето какво следва

Иван Димитров Пешев април 28, 2022
rurorappravl.jpg

Руското посолство у нас публикува на страницата си във Фейсбук седмичния си брифинг, в който коментират войната в Украйна, спирането на доставката на газ и посещението на премиера Кирил Петков в Киев.

От руската легация съветват министър-председателя, за да има обективна преценка на ситуацията, да отиде и до Донецката и Луганската народни републики.

„Обърнахме внимание на намерението на отделни представители на управляващата в страната коалиция да посетят Киев с цел да се убедят лично, че е необходимо да снабдяват Украйна с летални оръжия. За да получат обективна информация за протичащите в Украйна събития бихме препоръчали на представителите на българската делегация да пообщуват също така и с официалните лица на Донецката и Луганската Народни Републики – да научат ТЯХНОТО виждане на ситуацията, да чуят ТЯХНАТА история за причините на конфликта и отношението на украинската власт към някога собствено население. Убедена съм, че ако българската страна има такова желание, няма да е трудно да се организира такъв контакт“, пишат от посолството на Руската федерация на страницата си във фейсбук.

От посолството коментират и спирането на руския газ за България, като за пореден път припомнят предложената от Русия схема за плащане в рубли.

Ето и целия пост на руското посолство:

За ситуацията около доставките на руския газ в България

На 26 април т.г. „Газпром експорт“ официално информира „Булгаргаз“ за намерението да спре доставките на газ в България поради неизпълнението от българската страна на дължимите от нея плащания.

В тази връзка обръщаме внимание върху следното. Въпреки всички неприятелски стъпки, направени срещу Русия, нашата страна досега е оставала надежден партньор на България. Добросъвестно е изпълнявала задълженията си относно газа, включително и осигуряване на допълнителни обеми, когато София имаше нужда от тях и ни молеше за помощ. Да напомня, че за последен път това беше през лятото миналата година.

Въпреки това, България се присъедини към държавите, които са решили да приложат спрямо Русия методи на откровен шантаж и рекет – руските валутни активи бяха незаконно блокирани, което ни лиши от достъпа до получаваните за газ средства. Тоест фактически от Русия поискаха да продължава да доставя газ безплатно. Така, западните клиенти не са оставили на „Газпром“ друг изход, освен да им предложи да продължат да плащат с рубли за „синьото гориво“, като се запазва предишната цена и другите условия на действащите договори.

Новият механизъм на плащанията за доставения от „Газпром експорт“ газ предполага следващ алгоритъм. В „Газпромбанк“ чуждестранни купувачи откриват специални сметки във валута и в рубли.

Купувач плаща за газа с валута. След това „Газпромбанк“ продава валутата на Московската борса и прехвърля рублите на втората сметка на купувача за по-нататъшно изпълняване на задълженията към „Газпром експорт“. След това се извършва доставяне на газ. Всъщност, за контрагентите на „Газпром“ нищо не се променя – цената на „синьото гориво“ остава същата, не се появяват посредници в тази верига.

Специално подчертавам, че действащият от 1 април т.г. нов ред за плащания е въведен като необходима мярка в отговор на незаконните санкции срещу Русия, наложени от редица западни държави, включително и от България.

За ситуацията в Украйна

Продължава специалната военна операция на Въоръжените Сили на Руската Федерация в Украйна по демилитаризацията и денацификацията на престъпния режим в Киев, който в продължение на осем години води война срещу населението на Донецката и Луганската Народни Републики.

Все още е трудна ситуацията около мариуполския завод „Азовстал“, където се барикадираха няколко хиляди националисти. Президентът на Русия заповяда да не се прави щурм на обекта за да се избегнат загуби сред личния състав на руските Въоръжени Сили, както и за да се запази животът на държаните там като „жив щит“ мирни жители на Мариупол. Въпреки редовно отваряне на хуманитарни коридори бойците пречат на излизане на невиновни граждани от комбината, действайки всъщност като терористи, които се скриват зад заложниците.

Украинският режим, насърчаван от западните куратори, засилва антируската пропаганда, като масово тиражира в западните медии фалшиви новини за уж прилагане на насилие от страна на руските военни спрямо мирното население.
Според информацията на Министерството на отбраната на Русия, специалните служби на САЩ заедно с украинските им колеги като отговор на успехите на специалната операция подготвят провокации с цел да обвинят Русия в използване на територия на Украйна на химическо, биологично или тактическо ядрено оръжие. Цинизмът и хладнокръвието на тези планове, разбира се, поразяват. Личи, че Западът наистина е готов да се сражава срещу Русия до последния украинец…

За доставки на оръжия за украинските въоръжени сили

Продължаваме да следим внимателно воденото сред политически обществени кръгове обсъждане относно евентуални доставки на оръжия и амуниция от България на псевдогероите на Украйна. Разчитаме, че официалната София в пълен обем оценява всички негативни последици на такава стъпка за по-нататъшните руско-български отношения.

Обърнахме внимание на намерението на отделни представители на управляващата в страната коалиция да посетят Киев с цел да се убедят лично, че е необходимо да снабдяват Украйна с летални оръжия.

За да получат обективна информация за протичащите в Украйна събития бихме препоръчали на представителите на българската делегация да пообщуват също така и с официалните лица на Донецката и Луганската Народни Републики – да научат тяхното виждане на ситуацията, да чуят тяхната история за причините на конфликта и отношението на украинската власт към някога собствено население. Убедена съм, че ако българската страна има такова желание, няма да е трудно да се организира такъв контакт.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейна драма! Полицията на крак: Мъже отвлякоха жена и две деца
Next: Предаваме на живо от Украйна: Ето какво се договориха Кирил Петков и Зеленски на съдбовната среща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Най-накрая! Началникът на отбраната на България каза откъде идват дроновете убийци
  • Предупредих Слави стотици пъти! „Червенкова проговори за Еюп Темиз: Отправи тежки въпроси към Ния Темиз. Вижте повече.
  • От България Турция предупреди и Русия, и Украйна: Не минавайте червените ни линии! Имаме целия капацитет да действаме
  • Току що нови разкрития! Морската битка край българския бряг: Дрон е взривен с бойна стрелба
  • Лора Крумова след съдебното решение относно убиеца на водещия: Това дело беше второто убийство на Милен
  • Легендарната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, известна с подкрепата си за Румен Радев и с публичните си позиции в защита на Русия
  • Илияна Йотова осъди постъпката на службата и поиска оставката на началника на НСО генерал-майор Емил Тонев.
  • В БСП искат оставките на Зарков и Таков! Социалистите бесни заради слабата кампания, искали силни лидери за местните избори догодина
  • Методи Савов е жива легенда на българския алпинизъм
  • Чалга звездата призна, че поддържа приятелски отношения с почти всички свои бивши – а с настоящия съпруг на едната дори работят заедно в общ бизнес.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.