Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Александър вече е в Пирогов, ето какво първо е поискал
  • Новини

Александър вече е в Пирогов, ето какво първо е поискал

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
sashasopriasgoas.jpg

При откриването Сашко е било контактно и е поискало вода. 12-годишният Александър вече е в „Пирогов“, където му предстоят множество прегледи и изследвания. Това потвърди пиарът на болницата, цитиран от NOVA.

 

Говорител на полицията пък е посочил, че детето е открито в добро здравословно състояние.

Бащата също коментира откриването на Сашко.

Не изпускай тези оферти:

 

„Няма по-хубаво нещо! Благодаря ви! Благодаря на всички“, каза той пред Bulgaria ON AIR.

Детето беше в неизвестно от 11 ноември и днес – след 9 дни в неизвестност, бе намерено.

Сашко е открит е в района село Червена могила. По непотвърдено информация членове на клуб по делтапланеризъм са забелязали детето и на мястото са изпратени патрули на полицията, които да установят дали това е Александър. Десетки пъти мястото е било обхождано от полицаи и доброволци.

Здравичък е, живичък е, открит е от планински спасители и служители на МВР. Това заяви кметът на Перник Станислав Владимиров минути преди да започне извънредният брифинг на полицията по повод откриването на Сашко.

Както БЛИЦ писа детето бе открито след 8 дни в неизвестност.

„Вече имаме повод да се усмихнем след 7-8 дни. Сашко е намерен жив от хората, които са зад мен“, посочи градоначалникът.

„Детето е в добро състояние, лекарите искат до понеделник да му направят изследвания. Пило е водичка“, каза още градоначалникът.

 Шефът на РДВР Перник Павел Млеканов даде още подробности по операцията за издирването на Сашко.

„Когато възникна този инцидент бе сформиран щаб и проведена полицейска операция, която щеше да продължи до намирането на детето. Подходихме много професионално с допълнителни сили, гранична полиция, жандармерия, специализирана техника, кучета.

Районът е много труднодостъпен, това е планина. С получената информация и ситуацията, в която се намирахме, потърсихме съдействие от хора планинари, делтапланеристи, хора, подготвени за планината и знаещи как да търсят. Бе набелязан план за продължаване на търсенето на детето.

Версиите бяха много. Нито една не е отхвърлена, но здравата логика подсказваше да търсим в планината“, каза още той.

[null]

„По отношение на намирането разговаряхме с хора, които познават детето.

Няма информация някой да го е приютил и да го е държал. Аутизмът е болест на ензимите, тези хора се хранят с плодове и зеленчуци, позволява да бъдат хиперактивни. Тази хиперактивност позволява движение“, допълни той.

Сашко е бил намерен в 14:27 часа в местност, която е труднодостъпна, но с оглед аутизма, не представлява трудност за него. Намирането на това дете в плод на много хора – полицаи, планинари, доброволци.

Включиха се и хората, които първи намират Сашко. Доброволците от клуба по парапланеризъм Веселин Георгиев и Милко Михайлов, които откриха детето, казаха, че не са могли да повярват на очите си.

„Парите от бащата, ако реши да ги даде, на вас ги даваме – на медиите“, каза един от делтапланеристите.

„Детето е оцеляло, защото се е борило. То е било през цялото време в планината. Планината е с над 20 дерета. Вчера всички тракери са били прегледани наново, набелязахме нови зони, които не бяха проверени, Направихме си няколко изводи и накрая го намерихме.

Детето е било в безпомощно състояние, мръсен, изтощен, главен, дадохме му одеяло, сгряхме го.

Респект към детето, оцеляло е само, то е борец, дори на кучетата им беше трудно“, допълва той.

[null]

Друг от хората, които намират Сашко си спомня: „Не можах да повярвам, в момента, в който мръдна, не можах да повярвам. Колкото да звучи странно дъждът може да му е помогнал, за да има вода“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първа версия: Бил ли е отвлечен Сашко и какво се е случило?
Next: Стопанин от Родопите излезе на двора и му прилоша от зловещата гледка

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.