Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Александър вече е в Пирогов, ето какво първо е поискал
  • Новини

Александър вече е в Пирогов, ето какво първо е поискал

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
sashasopriasgoas.jpg

При откриването Сашко е било контактно и е поискало вода. 12-годишният Александър вече е в „Пирогов“, където му предстоят множество прегледи и изследвания. Това потвърди пиарът на болницата, цитиран от NOVA.

 

Говорител на полицията пък е посочил, че детето е открито в добро здравословно състояние.

Бащата също коментира откриването на Сашко.

Не изпускай тези оферти:

 

„Няма по-хубаво нещо! Благодаря ви! Благодаря на всички“, каза той пред Bulgaria ON AIR.

Детето беше в неизвестно от 11 ноември и днес – след 9 дни в неизвестност, бе намерено.

Сашко е открит е в района село Червена могила. По непотвърдено информация членове на клуб по делтапланеризъм са забелязали детето и на мястото са изпратени патрули на полицията, които да установят дали това е Александър. Десетки пъти мястото е било обхождано от полицаи и доброволци.

Здравичък е, живичък е, открит е от планински спасители и служители на МВР. Това заяви кметът на Перник Станислав Владимиров минути преди да започне извънредният брифинг на полицията по повод откриването на Сашко.

Както БЛИЦ писа детето бе открито след 8 дни в неизвестност.

„Вече имаме повод да се усмихнем след 7-8 дни. Сашко е намерен жив от хората, които са зад мен“, посочи градоначалникът.

„Детето е в добро състояние, лекарите искат до понеделник да му направят изследвания. Пило е водичка“, каза още градоначалникът.

 Шефът на РДВР Перник Павел Млеканов даде още подробности по операцията за издирването на Сашко.

„Когато възникна този инцидент бе сформиран щаб и проведена полицейска операция, която щеше да продължи до намирането на детето. Подходихме много професионално с допълнителни сили, гранична полиция, жандармерия, специализирана техника, кучета.

Районът е много труднодостъпен, това е планина. С получената информация и ситуацията, в която се намирахме, потърсихме съдействие от хора планинари, делтапланеристи, хора, подготвени за планината и знаещи как да търсят. Бе набелязан план за продължаване на търсенето на детето.

Версиите бяха много. Нито една не е отхвърлена, но здравата логика подсказваше да търсим в планината“, каза още той.

[null]

„По отношение на намирането разговаряхме с хора, които познават детето.

Няма информация някой да го е приютил и да го е държал. Аутизмът е болест на ензимите, тези хора се хранят с плодове и зеленчуци, позволява да бъдат хиперактивни. Тази хиперактивност позволява движение“, допълни той.

Сашко е бил намерен в 14:27 часа в местност, която е труднодостъпна, но с оглед аутизма, не представлява трудност за него. Намирането на това дете в плод на много хора – полицаи, планинари, доброволци.

Включиха се и хората, които първи намират Сашко. Доброволците от клуба по парапланеризъм Веселин Георгиев и Милко Михайлов, които откриха детето, казаха, че не са могли да повярват на очите си.

„Парите от бащата, ако реши да ги даде, на вас ги даваме – на медиите“, каза един от делтапланеристите.

„Детето е оцеляло, защото се е борило. То е било през цялото време в планината. Планината е с над 20 дерета. Вчера всички тракери са били прегледани наново, набелязахме нови зони, които не бяха проверени, Направихме си няколко изводи и накрая го намерихме.

Детето е било в безпомощно състояние, мръсен, изтощен, главен, дадохме му одеяло, сгряхме го.

Респект към детето, оцеляло е само, то е борец, дори на кучетата им беше трудно“, допълва той.

[null]

Друг от хората, които намират Сашко си спомня: „Не можах да повярвам, в момента, в който мръдна, не можах да повярвам. Колкото да звучи странно дъждът може да му е помогнал, за да има вода“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първа версия: Бил ли е отвлечен Сашко и какво се е случило?
Next: Стопанин от Родопите излезе на двора и му прилоша от зловещата гледка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.