Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Александър Томов алармира за най-голямата и неподозирана заплаха, която е надвиснала над България
  • Новини

Александър Томов алармира за най-голямата и неподозирана заплаха, която е надвиснала над България

Иван Димитров Пешев април 9, 2022
toromramovaovoa.png

Това е началото на удара. Ще има между 2 или 3 пъти намаляване на БВП-то, инфлация, която може да бъде потисната от Федералния резерв на САЩ и ЕЦБ, но за сметка на растежа.

И което е най-тежкото и трудно може да се предвиди – каналите на доставка. В момента са подложени на тотално деструктуриране. Същевременно се формира нов свят, в който Саудитска Арабия започва да продава и да държи на отношенията с Русия. Продава петрол в юани“, каза проф. Александър Томов в студиото на „Денят ON AIR“.

По думите му Китай влиза в играта с Русия.

„Започва да продава китайски стоки на Русия в юани. Дали това беше отчетено от САЩ и Европа, не съм сигурен. Една част от тези санкции имат ефекта на бумеранга. За петрола можеше да се приемат геополитически мерки, които да не допуснат повишаване, защото предстои още повече. За газа единственото, което може да се направи, е да не се прекъсват връзките с Русия“, допълни проф. Томов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той е категоричен, че става въпрос за процент, който няма как да се компенсира.

„Замяната за втечнен газ може да стане само за брой години. Тук трябва да се строят нови терминали, нови кораби, трябва да направим съвършено нова инфраструктура. В края на миналата година бяха направени големи политически пропуски, можеше да се намери решение, можеше да няма война. Защото големият печеливш от цялата тази дандания няма да е Европа. Тя ще е големият губещ, и САЩ ще са губещи“, подчерта гостът на Ганиела Ангелова.

А един от големите печеливши са Китай и Саудитска Арабия.

„Обединените арабски емирства почти не си позволяват да гласуват срещу Русия. Саудитска Арабия е изключително внимателна. Вече е време да си дадем сметка какво става с икономиката на Европа, ние трябва да мислим за това, че настъпват кризи. За инфлация, ако говорим с цифри – това, което е в момента, плюс 15%. Нашата инфлация е над европейската“, посочи е проф. Александър Томов.

Той е категоричен, че армията ни е съсипана: „Бесен съм. Няма какво да дадем на Украйна, това е вярно. 2000 каски, 2000 бронежилетки – смешно е.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме на живо от второкласния път за Дунав мост, трагедията почерни България в съботния ден
Next: Започна Бойко Борисов, продължи Даниел Митов. Тотално унищожение за правителството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.