Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алина Дуарте – жената, която изпрати проф. Юлиан Вучков в последния му земен път, направи разтърсващи разкрития
  • Новини

Алина Дуарте – жената, която изпрати проф. Юлиан Вучков в последния му земен път, направи разтърсващи разкрития

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
alinaduadasras.jpg

На 22 септември се навършиха 3 години от кончината на проф. Юлиан Вучков, който издъхна внезапно, след като бе покосен от масивен инфаркт.

Легендарният театрален и кинокритик и тв водещ правеше политиците на салата в култовото си предаване „Времена и нрави“. Именно тях той смяташе за виновни за положението, в което се намира страната ни.

Проф. Юлиан Вучков не спираше да работи макар и с леко разклатено здраве. Няколко дни, преди да си отиде от този свят, предал и последната си книга за печат, която бе издадена непосредствено след смъртта му в няколко тираж.

Малцина обаче са наясно с факта, че двама души се грижели за него, преди да си отиде от този свят – риалити звездата Алина Дуарте и сиракът Виктор, който всеки ден го извеждал на разходка и поддържал във форма духа му с весели разговори.

Не изпускай тези оферти:

Професорът и Алина се запознали преди 5 години. Свързал ги Мартин Карбовски. Постепенно станали близки и започнали да се чуват всеки ден по телефона, и да се виждат.
Тя пък го запознала със сирака Виктор, който живеел в негово помещение и така той станал асистент на проф. Вучков.

Споделя, че професорът бил атеист, а тя е много набожна. Карал й се, че не гледа предаванията му. Веднъж се скарали толкова здраво на тема религия, че не си говорили близо месец.

След това на професора му се разминало и й звъннал. Общото помежду им било, че и двамата не искали да имат деца, тъй като хлапетата се формират от обществото и не е сигурно накъде ще тръгнат, колкото и възпитани да са и колкото и грижи да получават.

Проф. Юлиан Вучков така и не успял да прежали любимата си Дианка и често път плачел за нея. Разказвал, че се влюбил за пръв път на 70 години и че тя била жената на живота му.

В последните си дни професорът станал леко раздразнителен и започнал да се запасява с лекарства. Тежките чувства го налягали предимно вечер и тогава говорел по телефона с приятелите си.

Алина се чула с професора часове, преди да издъхне. Тогава й споделил, че е припаднал и се чувства зле. Към 21 ч. Виктор, който същевременно бил отишъл в дома на професора и отключил на медиците, й се обадил и споделил, че е дочул притеснителен лекарски разговор, засягащ състоянието му. От това, което подочул, станало ясно, че са му дали нещо, което не е трябвало да му дават.

Алина е категорична, че никога няма да се разбере истината дали проф. Юлиан Вучков си е отишъл от тромб, инфаркт или пък лекарска грешка.
Спомня си, че на опелото му ковчегът бил отворен и тя го прегърнала, хванала го за ръката и му казала: „Всичко свърши!“, имайки предвид физическата болка.

Всички я гледали с пренебрежение, защото не знаели коя е. Тя никога не е търсила слава, парадирайки с това, че е жената, която се е грижила за професора.
Източник: Уикенд

Още по темата:

Роднините не стъпвали на гроба му, не печатали и некролози

Три години от смъртта на проф. Юлиан Вучков се навършват на 22 септември. И тази година паметта му ще бъде почетена от съседката му Алина Дуарте и сирака Виктор, които в последните години от живота му бяха неотлъчно до него и му помагаха за всичко.

През миналата година брат му Михаил Петров, който се оказа негов единствен наследник, не направи панихида на професора, пише вестник Ретро.

Възпоменателни некролози на тв легендата също не се печатат, откакто си е отишъл. След смъртта си Вучков бе кремиран, каквото бе желанието му приживе. Урната му бе положена в гроба на неговата майка на Малашевските гробища в София.

Единствената, която през последните 3 години посещава вечния му дом и се грижи той да не потъне в треви, шубраци и мръсотия, е съседката му Алина. Именно тя е човекът, който е до Вучков в последните му земни часове.

Когато професорът се почувствал зле в апартамента си, тя повикала линейката и го съпроводила до болницата, където той почина от инфаркт на 83 години през 2019-а.

Алина живее в същата кооперация, в която се намира и апартаментът на професора на столичната ул. „Христо Белчев“. Малкото му жилище с площ от 64 квадрата бе продадено от брат му Михаил месеци след неговата кончина.

Въпреки че докато бе жив, Вучков никак не се уважаваше със своя родственик, не бе подготвил завещанието си предварително и като единствен кръвен роднина актьорът от Народния театър придоби имота, както и спестяванията на професора. Известно време се твърдеше, че авоарите му възлизали на повече от половин милион лева, но наскоро брат му отрече да е имал толкова пари и сумата, която наследил, била съвсем символична.

От апартамента обаче Петров изкарал около 150 хиляди евро при продажбата. Цените на имотите на пъпа на София са изключително високи и макар и малко, жилището на Вучков се оказало ценно.

И като покойник професорът продължава да издържа брат си от онзи свят, тъй като отчисленията от продажбата на неговите книги отиват именно у актьора, защото е единствен законен наследник.

Докато все още бил жив и здрав, професорът обмислял да завещае имането си на сирака Виктор, който му бил личен асистент, пазарувал му, чистел му, правел му компания, но времето не му стигнало да осъществи намеренията си.

Виктор бил като син за покойния Вучков, а след смъртта му се препитавал като чистач, метач и общ работник по строежите в столицата, за да не гладува.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имaл кaквo дa чуe: Пpeди дa зacпи нa oпepaциoннaтa мaca включил мoбилния и зaпиcaл кaквo се cлучвa
Next: Работници в Пловдивско отказват 1 700 лева заплата

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.