Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Американски сенатор поиска Путин да бъде убит и ето какво чу в отговор
  • Новини

Американски сенатор поиска Путин да бъде убит и ето какво чу в отговор

Иван Димитров Пешев март 5, 2022
amerirkkanskisenetor.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Американският сенатор Линдзи Греъм, представляващ щата Южна Каролина и член на Републиканската партия отправи в „Туитър“ призив руският президент Владимир Путин да бъде „елиминиран“.

Той направи това с пост в социалните мрежи, предава БГНЕС, а самата публикация гласи:

„Има ли Брут в Русия? Има ли по-успешен полковник Щауфенберг в руската армия? Единственият начин това (войната в Украйна-бел.ред.) да свърши е някой в ​​Русия да елиминира този човек.
Ще направиш страхотна услуга на страната си – и на света.“

След което в следваща публикация продължава:

„Единствените хора, които могат да поправят това, са руският народ. Лесно е да се каже, трудно е да се направи.
Освен ако не искате да живеете в мрак до края на живота си, да бъдете изолирани от останалия свят в крайна бедност и да живеете в мрак, трябва да се направи нещо.“

Руският посланик в САЩ Анатолий Антонов отговори във „Фейсбук“ на журналистически въпрос, как ще коментира това, по следния начин:

„Считам изявлението на американския политик за неприемливо и възмутително. Степента на русофобията и омразата в САЩ към Русия минава всякакви граници. Не е за вярване, че сенатор от страна, която проповядва своите морални ценности като „пътеводна звезда“ за цялото човечество, може да си позволи да призовава за тероризъм като начин за постигане на целите на Вашингтон на международната арена.

Става страшно за съдбата на САЩ, начело на които стоят толкова безотговорни и непрофесионални политици.
Настояваме за официални обяснения и решително осъждане на престъпните изявления на този американец.“

Междувременно външният министър на Люксембург Жан Аселборн също изказа на глас мисли за смъртта на руския президент. В интервю от 2 март Аселборн заявява следното: „Ако руснаците виждаха какво унищожава Путин … Това щеше да е всичко, което човек би поискал, за да бъде Путин физически елиминиран, така че всичко да спре“, пише Chronicle.lu.

Изявлението моментално предизвика реакции на критика от страна на опозицията в Люксембург. Аселборн отговори, че е дал интервюто точно след като кметът на Харков му е разказал за трагичната ситуация в украиския град.

И уточни, че на въпроса на радиоводещия дали и как може да бъде намерено решение на това насилие, е казал „само“, че войната в Украйна може да бъде спряна, ако действията на Путин може да бъдат спрени.

„Думите „физически елиминиран“ ми се изплъзнаха. Знам, че външен министър не може никога да използва тези думи. Дори след 18 години работа като външен министър не мога да потисна емоциите си и чувството си за справедливост, при положение, че има такова неизмеримо човешко страдание за невинни хора“.

Външният министър на Люксембург определи казаното като „грешка“, но и като опит „да се справим със ситуацията“. Приемам критиката, но „няма да си заровя главата в пясъка“, добави той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сензация! Съветник на Зеленски обяви, че Русия омеква на преговорите и вече не иска да
Next: Бойко Рашков извънредно: Води се битка на границата с Турция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.