Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Аналгин и йод при болки в ставите и гърба. Ето какво да направите
  • Новини

Аналгин и йод при болки в ставите и гърба. Ето какво да направите

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2022
analgalgasinasn.jpg

Аналгин и йод при болки в ставите и гърба

Това е рецептата на баба ми, която я правеше, когато „я въртяха“ ставите (така казваше тя, а това означаваше, че я болят), за да облекчи болката.

Рецептата е наистина проста, но много ефективна. Реших да я споделя с вас, ако на някой му потрябва.

Ако имате болки в ставите, имате усещане за „тежест“ в краката, стари наранявания и други подобни – тази смес може да замени скъпите гелове и кремове.

Не изпускай тези оферти:

Необходими съставки:
300 мл. алкохол (или ракия)
100 мл. йод
10 таблетки аналгин (аспирин)

Приготвяне:
Смесете алкохола с йода и добавете стритите таблетки аналгин.

Разклатете бутилката или буркана и го оставете на тъмно за 21 дни. След като този период изтече може да използвате средството.

Употреба: Мажете болните места или нанасяйте компрес. Не пийте!

Това средство помага за лечение на артрит, остеоартрит, болки в гърба и всичко, свързано със ставите, костите и мускулите.

Още рецепти:

Нашето семейство отдавна е скептично настроено към незалепващите покрития на съдовете. Имаше (и все още има) толкова много слухове за тях, че понякога те е страх не само да не ги надраскаш, но и изобщо да ги пипнеш с шпатула. Най-удивителното е, че за да не загори храната, трябва да прибягвате до трикове дори когато използвате тигани с тефлон.

Както се оказа, незалепващото покритие не спасява от прегаряне, а само от залепването на храната по повърхността. И това се вижда най-добре в този пример с най-обикновените бъркани яйца. В тази статия ще научите защо винаги слагам кубчета лед в тигана всеки път, когато пържа яйца .

кубче лед в тигана
Пържене с лед

В миналото, когато правех омлет или бъркани яйца, винаги се сблъсквах с проблема с равномерното изпичане. Харесва ми, когато белтъкът е равномерно изпечен отгоре, отдолу не загаря, а жълтъците остават течни.

неравномерно пържене

Това обаче е невъзможно, поне на мен никога не ми се е получавало – или изгаря отдолу, или остава сурово отгоре, или пък жълтъкът се втвърдява напълно. Някои решават проблема като сложат капак и намалят температурата, но това значително забавя времето за готвене, а сутрин имаш най-много 10-тина минути за приготвяне на закуската.

Е, аз открих своя трик за равномерно приготвяне на яйцата, при това за нула време – просто пуснете кубче лед в тигана!

шепа лед
Как да гарантираме, че яйцето няма да загори

И това се отнася не само за бърканите яйца, но и за други пържени храни. Омлети, кюфтета, пържоли, риба и дори чийзкейкове попадат в тази категория. Това важи особено за ястия, които са известни с това, че нямат време да се изпекат отвътре.

Ако добавите малко вода и покриете тигана с капак, пространството вътре ще се запълни с пара и процесът на готвене ще се ускори. Самото ястие няма да изгори по този начин и ще започне да се готви по-равномерно: отдолу – благодарение на тигана, отгоре – поради ефекта на парата.

Защо лед? Проблемът е в несъвместимостта на вода и масло. По-точно вода и врящо олио. Вероятно сте чували за този експеримент по физика повече от веднъж и може би дори сте го виждали. Ако добавите малко вода към горещ тиган с олио, то веднага започва да съска, да пука и рискувате изгаряне.

Първо, това е доста опасно. Второ, малко хора искат да мият печка, опръскана с мазнотия. Вместо това просто вземете кубче лед и го поставете върху пържените яйца. Водата ще започне да се изпарява равномерно с минимален контакт със самото олио.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Въpхoвнo cвинcкo пeчeнo зa Кoлeдa – aкo иcкaтe дa ce peжe кaтo мacлo и дa e coчнo, ТОВА e peцeптaтa
Next: Климатологът Рачев ни разказа играта: Необикновена зима се задава

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.