Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Англичани купиха само за 25 хиляди старо училище в село Левка. Това, което се случи след години, ще ви накара да настръхнете
  • Новини

Англичани купиха само за 25 хиляди старо училище в село Левка. Това, което се случи след години, ще ви накара да настръхнете

Иван Димитров Пешев април 26, 2023
ennglasdlaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изоставени бивши училища се превръщат в старчески домове, хотели, винарски изби, дори просторни частни къщи, пише в. „Телеграф“.

Английско семейство например направи от старото школо в село Левка, община Свиленград, свой мечтан дом. Джулия и Антъни Чарлс купуват рушащата се сграда през 2012 г. за 25 000 лева.

Това е еквивалентът на 10 000 английски паунда, за които в Обединеното кралство няма как да се купи имот. Две години продължава ремонтът и през 2015 г. фамилията от Бирмингам се нанася в просторната си къща.

Англичаните все пак са запазили част от атмосферата на някогашното школо „Христо Ботев“. В просторния им коридор има портрет на Ботев, а по стените висят исторически карти, които показват славната история на България.

В старото училище в Одринци, община Ивайловград, пък се засели цяла комуна от чужденци, които живеят в хармония с природата. Колонията, която местните наричат Немската общност, вече наброява 24-ма души.

Повечето обитатели са германци, но има холандци, британци и хора от цяла Западна Европа. В комуната са се родили и две деца в домашни условия, тъй като общността съзнателно не иска лекарски грижи. Лекуват се само с билки.

Продажбата на стари училища беше разрешена, след като се оказа, че у нас има стотици пустеещи школа. Към много малко от тях обаче инвеститори са проявили интерес.

Преди да се сложат на тезгяха обаче, трябва да се провери дали сградите не могат да бъдат използвани за образователни или социални дейности.

Най-често новото предназначение на закритите школа е за старчески домове, а вместо детска глъч и веселие, по коридорите и в стаите им се разхождат болни и немощни възрастни хора.

Закритото основно училище в село Драгижево, община Лясковец, например, преди десетина години беше купено от бизнесмени, които инвестираха 2 млн. лв., за да го превърнат в лъскав частен дом за стари хора с 80 места.
Месечните цени за живеене там са от 700 лв. за място в двойна и до 1600 лв. за единична стая. В модерен хотел със СПА център е превърнато някогашното школо в чирпанското Могилово.

Инвестицията е на руски оръжеен търговец, който развива в района лозаро-винарски комплекс.

В село Мерданя пък, след като дълги години бе обречена на разруха, триетажната масивна сграда на местното, също отдавна закрито училище, най-после бе купена от варненска фирма, която извърши основен ремонт и днес там се намира склад и производствена база на фирмата.

Blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли певицата Гергана? Случи й се най-хубавото, фенове ликуват
Next: Да родиш четиризнаци на 51: как живеят днес прекрасната мама и нейните деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.