Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Андреа се сбила с шеф Ангелов и напуснала Хелс китчън
  • Новини

Андреа се сбила с шеф Ангелов и напуснала Хелс китчън

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
cdsavdskvkfdsbkgfkbfg.png

Фолк певицата Андреа възмутена от пребиваването си в Хелс китчън, ресторант,
който се оказа не на нивото на звезда като нея, явно свикнала да се храни само
в такива със звезда „Мишлен“.

 

Във видео тя разказа премеждията си и отношението на „онзи как се казваше бее…“,
визирайки шеф Ангелов, когото няколко пъти нарече „мастър шеф готвачът“.

 

Скъпи приятели, досега бяхме в „Хелс Китчън“. Това беше най-ужасното нещо в живота
ми, най-ужасното. Да не говорим, че ми се слага чиния, в която няма салфетка.
Дори и най-обикновена салфетка, с която да си постеля между краката, за да не
се нацапам. Недопустимо е!Плюс това е етикет, който не се изисква само в най-скъпите
ресторанти, но и в най-обикновените.

 

Яденето се чакаше час и половина, при което нямаше никакво отношение от режисьорите
и сценаристите, които решиха, че не трябва по никакъв начин да ни кажат трябва
ли да продължим да чакаме или не. За храната ще продължа да говоря по-късно. Ще
говоря за цялата организация. Никой не ни каза трябва ли още да чакаме.

 

Явно възмутена от това, че не са й обърнали нужното внимание полагащо се за звезда
като нея напрежението ескалирало според думите й.

Изведнъж мастър шеф готвачът дърпаше телефона от баща ми и аз станах и го дръпнах
от неговите ръце. Бях готова за агресия, баща ми не работи за него, той е негов
клиент.

 

Той се сдърпа с мен, не мисля, че беше коректно от мъж, но възпитанието му пролича.
Накрая на всичкото нещо Ангелов много искаше да се снима с мен, но така и не се
появи на снимките.

 

Пожелавам на това предаване да си оправят сценария, режисурата и организацията,
защото аз знам как е.

 

Коментарите под видеото, в което фолкаджийката изплака мъката си, са доста нецензурни
по неин адрес, пускаме единствения, който е що годе приличен.

 

Коя беше ти бе, че се не сещам ????? Що ми се струва, че си решила да напомниш
за себе си на гърба на Ангелов? Това е оня, къде не му помниш името…

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям празник е! Спазват се строги обичаи с прошка и огън, а 5 красиви имена черпят
Next: Огромна мъка: В хоспис издъхна и последният приближен на Людмила Живкова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.