Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Андрей Райчев както винаги е безмилостно точен, управниците треперят: Задава се цунами!
  • Новини

Андрей Райчев както винаги е безмилостно точен, управниците треперят: Задава се цунами!

Иван Димитров Пешев април 10, 2022
ccunanuaunamnam.png

Напрежението в управляващата коалиция е голямо – това наблюдават социологът Андрей Райчев и социалният антрополог Харалан Александров пред БНТ.

„Нинова няма ход, за нея излизане от властта е много лошо, тя ще мълчи най-много. Христо Иванов и Атанас Атанасов са пред излизане, те няма да мълчат. (Слави) Трифонов е пред изригване, пред събаряне. Какви рокади могат да предложат Петков и Василев“, запита Райчев.

По думите му има едно „перманентно друсане, което продължава година и половина. Мнозинството на двамата младежи (премиера Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев – б.р.), не беше тяхно мнозинство, това не беше техен вот, това беше специален вот – подарък за тях, както преди беше за Слави Трифонов, за да свалят Бойко Борисов“, каза Райчев.

„Те се държат като хора, които имат мнозинство, това е коренът на всички неприятности“, поясни Райчев. По думите му предстоят две големи вълни, които са като две цунами – едното е оръжия за Украйна и другото – Македония. Тези цунами вървят към това правителство и ще го удавят. Ако Нинова позволи да се даде оръжие на Украйна, тя ще получи нула гласа“, поясни социологът.

Също така, ако съпредседателят на ДБ Христо Иванов допусне да не се даде оръжие на Украйна, това е капан за тяхната структура. По македонския въпрос всички заедно с изключение на лидерите на коалицията мислят да не пада ветото. Електоратът това е решил и партиите няма да мръднат от тази позиция. Те са в тежка кулминация, каза Райчев.

Според Харалан Александров корабът на управлението, какъвто образ представи Райчев, не е в добро състояние, администрацията е в отчайващо състояние, те не работят. Екипажът на кораба се държи като шайка пирати, които са го превзели.

Има три причини към тази перверзна сглобка, които носят голямо напрежение, идеологическа несъвместимост; лична неприязън; задкулисните корпоративни интереси. По думите му личната неприязън почна много да си личи.

„Те обикновено правят между 1-2 скандала, вчера имаше четири. Личността на премиера има много дефицити – морални, комуникативни. В нормални условия той може да се справи отлично, въпреки подкрепата на нашите съюзници, българската публика избира да интерпретира тази подкрепа в негативен план – като свиреп външен натиск. Контекстът е променен и той извежда напред този стрес – тяхната повърхностност, незачитането на институционалните порядки и процедури, дълбокото презрително отношение към местното знание, факторите на средата. Всички дефицити нямаше да бъдат забелязани в друга ситуация. В публиката се събужда пасивно-агресивна съпротива, ние българите сме царе на пасивно-агресивната съпротива“, каза Александров.

Според Райчев ръководството на страната е искрено, управляващите са склонни да платят скъпа цена – заедно с ГЕРБ и ДПС да решат въпроса за банката (изборът на гуверньор за БНБ), защото са убедени в правотата си.

Това, което виждат американците и западноевропейците и Петков и Василев е черно-бяло, смята той. Българите са за спиране на войната, но те не демонизират руския народ, знаят за корупцията на Украйна, обясни той.

Александров изтъкна, че вчера Николай Хаджигенов и Арман Бабикян са вложили всичко от себе си, за да бъдат арестувани след като заляха с червена боя табелката на руското посолство. Опитът за немощна репресия води до негативен резултат, обясни социалният антрополог.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Немислимото се случи: Великобританският премиер Борис Джонсън скочи във войната
Next: Те държат коза: БСП прочете присъдата си за правителството на Кирил Петков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.