Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ани е нашият живот! Помогнете!
  • Новини

Ани е нашият живот! Помогнете!

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
asnsadnsdyeyew.png

Младата българка Анита Илиева се нуждае от множество скъпоструващи операции, за да оцелее.

Преди няколко седмици жената пострада в жестока катастрофа, а докторите се борят да я спасят. Родителитей призоват състрадателните ни сънародници да се включат с парична подкрепа за плащане на медицинските интервенции.

Ето какво разказаха те:

„Здравейте, мили добри хора, скъпи Дарители!
Днес ще ви разкажа за нашето прекрасно и слънчево момиче Анита Илиева. С голяма болка в сърцето и със сълзи на очите изписвам тези редове към вас.

Болката в живота на всеки човек е различна, но когато става въпрос за единственото ти дете няма нито една дума, която да опише мъката, която изпълва живота ни ден след ден.

На 2-ри Август моето слънце в живота дъщеря ни Ани навърши 32 години, 8 дни по-късно замина на дългоочакваната си почивка. Никога не сме вярвали, че някой ще ни се обади и съобщи това, което чухме, но ето, че стана. Пътувайки с приятелки на 10-ти Август, колата попада в „аква планинг“, шофьорката на колата не успява да овладее ситуацията и се преобръща.

След поредица от нечовешки удари колата попада в канавка. Дъщеря ни, която се е намирала на задната седалка, освен всичко преживяно, е излетяла през стъклото на колата, което е допринесло за редица нейни наранявания. Оказана й е първа помощ от един изключително добър човек, който е спрял да помогне, след което Ани е била приета в най-близката болница в град Перник.

Докторите установяват, че състоянието й трябва да бъде поето от специалисти и е транспортирана в УМБАЛ Пирогов, град София.

Приета е с вътрешен кръвоизлив. Извършена е операция за отстраняване на далака. Пострадал е бъбрекът, който за момента остава под наблюдение.

Ани е загубила много кръв, има счупвания в областта на таза, а десният й крак е бил изваден извън ябълката.Налице са счупвания и наранявания на гръбначния стълб.

До момента освен тежката операция, която продължава над два часа, в областта на корема е извършена операция и на 2-ри шийчен прешлен, който е бил в критично състояние. Предстоят да бъдат извършени още редица операции по възстановяването на гръбнака и таза.

За момента с помощта на всички роднини и приятели, които обичат нашето момиче успяхме да извървим пътя до тук.

Мили , добри хора обръщаме се към вас за помощ, единствената мечта, която имаме в момента е дъщеря ни да се събуди, тъй като от 12-дни тя е в медикаментозна кома, поради критичното състояние в, което се намира. Ани е нашият живот! Тя е смисълът да си отваряме очите всяка сутрин, нищо не е същото без нея. Усмивката й озарява всяко място в, което влезе.

Тя се бори всеки ден и ние сме сигурни в нея, а мечтите са ни толкова обикновени да се върне в живота ни такава каквато е била!
Молим Ви от сърце, помогнете ни да излекуваме детето си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баща в последния момент отказа да плати сватбата на своята дъщеря. И затова си имаше наистина основателна причина
Next: Отново падам на колене пред вас! Върнете усмивката на Биляна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.