Антон винаги се е смятал за господар на живота. Дори в университета успяваше да се придвижва по такъв начин, че съучениците му можеха само да се чудят. Докато другите се трудеха над учебниците си, Антон вече се занимаваше усилено с бизнес. Той препродаваше автомобили и сглобяваше компютри по поръчка.
Тогава се запознава с Албина. Тя беше скромна отличничка. Учеше в Иняз. Нямаше нищо общо с перверзните приятелки на Антон. Но нещо в нея привлече вниманието му.
Антон я ухажваше красиво. Албина се разтопи от вниманието на популярното момче. Скоро те започнаха да се срещат.
– Ти си толкова красива – каза Антон. – Защо ти е нужен този кабинет? Ожени се за мен. Аз ще ти осигуря всичко.
Албина се усмихна смутено:
– Искам да работя като преводач. Да общувам с хора от цял свят.
Антон й махна с ръка.
– Да, онобчаташива повече с някои от моите бизнес партньори.
В крайна сметка той убеди Албина. Ние се оженихме. Имахме достатъчно пари. Скоро се роди и първородното дете, Димка. Албина излезе в майчинство. Няколко години по-късно се роди дъщеря Леночка. Грижите за две бебета отнемали цялото ѝ време и енергия. Албина искала да наеме бавачка.
За да може поне по някакъв начин да продължи да работи. Имали достатъчно пари. Но Антон беше против. Майката трябва да е с децата. Албина работеше като катерица в колело. А тя и децата не бяха особено разточителни.
Антон казваше, че инвестира всичко в развитието на бизнеса. Но пък щял да си купи голям телевизор. Щеше да си купи кола. После с приятели ще отиде някъде. А когато Албина поискала сешоар, съпругът ѝ казал, че старият ѝ е добър.
Годините минаваха. Децата пораснаха и тръгнаха на училище. Сега Албина се чувстваше самотна. Тя почти не виждала съпруга си. А когато си беше вкъщи, той винаги говореше по телефона. Ако Албина поискаше да излязат, Антон казваше, че е зает. Да, но винаги имаше време да се види с приятелите си.
Но Албина никога не е предполагала, че ще се стигне до това. По начина, по който съпругът ти си го изкара на нея:
– „По-добре да се разделим“ – изригна Антон. – Омръзна ми от цялата тази семейна игра. Имам си собствен живот. И имам нужда от свобода.
– Как да се разделим? – обърка се Албина. – Ами децата? Какво ще стане с мен?
– Е, ще измислиш нещо – Антон сви рамене. – Все пак ти си майка. Ще се справиш някак си.
Така Албина остана сама за една нощ с две деца и без средства за препитание. Антон се изнесе още същата вечер, взе всичките си вещи. Поне имаше съвестта да ѝ остави място за живеене. Отначало Албина не можеше да повярва, че един благополучен живот се е сринал за една нощ. Тя се втурнала из града в търсене на работа. Наложило се да остави децата си при една съседка.
Добре, че поне нямаше нищо против. Катя също имаше свое дете там. Но където и да отидеше, отказваха да я наемат на работа. Ако пробвала професията си, отказвали, защото нямала трудов стаж. Едва успяла да си намери работа като чистачка в един търговски център.
Това не беше работата, за която Албина мечтаеше. Но пък отчаяно й липсвали пари. Трябвало да работи на половин работен ден през нощта. Децата често оставали сами. Ту при съседи, ту при приятели, ту при баба си. Понякога тя идваше да помага. Албина се разкъсваше между работата и дома. И тогава вечер се сривала.
– Мамо, защо винаги си на работа? – питаше малката Лена. – Толкова много ми липсваш.
– Съжалявам, скъпа – въздъхна Албина. – Трябва да изкарвам пари, за да ни купувам храна и дрехи.
– А какво да кажем за татко? Той печели много. Защо не ни помага?
Албина не знаеше какво да каже. Антон сякаш беше изчезнал от живота им. Той плащаше издръжката нередовно и много малко. Той не отговаряше на телефона.
Албина едва се държеше на повърхността, когато дойде поредното бедствие. Майка ѝ се обадила и ѝ съобщила, че дядо ѝ е починал. Албина не можела да повярва. Как би могла? Скръбта беше завладяла главата ѝ. Жената се държала с всички сили.
Трябваше да бъде опора на майка си. Но Албина не очакваше, че нотариусът ще ѝ го каже. Оказва се, че дядото е оставил завещание. Жената беше изненадана. Дядото нямал нищо друго освен една стара къща в селото. Но нотариусът настоял за среща.
Албина едва се извини от работа и отиде в кантората. Там я очакваше изненада. Оказало се, че дядо ѝ през целия си живот тихомълком е купувал акции в различни компании. А сега оставил цялото наследство на любимата си внучка.
Албина не можеше да повярва на ушите си. Сумата изглеждаше нереална. Тези пари щяха да й стигнат за няколко години безпроблемен живот. Тя си спомни как дядо ѝ винаги беше казвал: „Грижи се за една стотинка, внучке.
Един ден то ще ти се върне.“ Сега тези думи бяха придобили нов смисъл. Албина успя да се откаже от изтощителната си работа. Сега тя посвещаваше повече време на децата си. Димка и Леночка бяха щастливи.
Албина решила да използва парите разумно.
Тя се записа на курсове за повишаване на квалификацията, за да се върне към професията. А част от парите инвестирала в малък бизнес. Отворила кафене в техния квартал. Бизнесът процъфтявал. Кафенето бързо станало популярно. Албина наела персонал, но самата тя често работела зад щанда.
Дните минавали. Кафенето процъфтявало, а редовните клиенти ставали все повече и повече. Жената почувствала, че най-сетне е стъпила на крака. Един ден решила да замени сервитьорка, която се разболяла. Понякога й харесвало да работи в залата. По този начин Албина можела да усети по-добре атмосферата на заведението и да общува с клиентите.
Звънецът над входната врата иззвъня. Албина се обърна, за да посрещне новите гости, и замръзна. На прага стоеше Антон. До него стоеше млада, впечатляваща блондинка. Сърцето ѝ прескочи един удар. Тя не беше виждала бившия си съпруг повече от три години. А сега той е в нейното кафене, с нова пастичка. Като се съвзе, жената се приближи до масата, която двойката беше избрала.
– Добър следобед. Какво ще си поръчате? – Албина каза.
Антон вдигна очи от менюто и изненадано погледна бившата си съпруга:
– Албина? Ти тук ли работиш като сервитьорка? – Гласът му беше изпълнен със зле прикрито злорадство.
– Да, аз работя тук – спокойно отговори жената. – И какво мога да ви предложа?
– Две капучини и кроасани – небрежно каза Антон. – Уау, стигна се дотук. А аз си мислех, че все още работиш като чистачка. Макар че сигурно става дума за повишение, нали? – той се усмихна.
Блондинката се захили, явно доволна от шегата на спътника си. Албина се въздържа да каже нещо. Тя беше отвъд това.
– Поръчката ви ще бъде готова след няколко минути – каза тя и се насочи към гишето.
Докато чакаше поръчката, тя наблюдаваше с ъгълчето на окото си бившия си съпруг. Антон и спътникът му се смееха. Отначало Албина се почувства неудобно, но после на душата дори стана някак забавно. Колко жалък беше Антон. И защо не го беше забелязала преди?
Когато Албина поднесе поръчката, Антон отново не можа да се въздържи от коментар:
– Вършиш доста добра работа. Може би това е твоето призвание, да сервираш кафе?
Албина не отговори нищо. След малко звънецът иззвъня. В кафенето влязоха двама мъже в скъпи костюми.
– Албина! Как си? – Единият от тях я поздрави весело. – Е, ще обсъдим ли нашето предложение? Свободна ли сте сега?
Албина се усмихна:
– Ами, както виждате, работя малко като лунна светлина.
Вторият мъж се засмя.
– Е, ти си както обикновено. На твоето място всички в службата ти седят в кабинети, а ти тук. В средата на хората.
Албина погледна зашеметения Антон.
– Наслаждавай се на храната си.
Антон седеше с отворена уста.
– Значи вие сте собственикът? – най-накрая измъкна той.
Албина се усмихна:
– Да, това е моето заведение. Насладете се. Извинете ме, имам важна среща. Ако имате нужда от нещо, можете да попитате за сервитьорката Лена. Черната, която е там.
И Албина влезе в кабинета. Усещаше в гърба си изумения поглед на бившия си съпруг. На душата ѝ беше лесно. Стана ясно, че най-сетне се е отървала от миналото. В офиса Албина обсъди с партньорите плановете за разширяване на мрежата.
Когато тя излезе от офиса, Антон и спътникът му вече си бяха тръгнали. Албина отиде до масата, за да прибере чиниите. А на салфетката имаше набързо надраскан телефонен номер. Тя се усмихна и я хвърли в кошчето за боклук.
Сега този живот беше в миналото. А тя имаше нов. И по-добър от предишния.