Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Антон Радичев: Да истина е потвърждавам вестта, която бе разпространена за мен – съжалявам много
  • Новини

Антон Радичев: Да истина е потвърждавам вестта, която бе разпространена за мен – съжалявам много

Иван Димитров Пешев март 7, 2023
radddaisdiaskdaosdi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Той съвсем не е единственият

„Лишавам се от куп неща в магазина, за да мога да си покрия битовите сметки“.Това каза пред „България Днес“ големият наш актьор Антон Радичев.

Звездата от „Оркестър без име“ среща сериозни затруднения с плащането на ток и парно. Радичев не е единствен. Сметките за последния месец стреснаха куп хора и това напук на необичайно топлия януари.

„Вкъщи намалявам парното в едната стая, в другата го спирам, в банята го пускам само, когато се къпя. Не стига пенсията, ама какво да се прави. Така стоят нещата. Помагам си сам с участия в представленията, които играя в театрите. Спестявам от някои неща. Лиших се от плодовете и от други неща. Само от ракийката не се отказвам. Вечерно време, но не всеки ден, като се прибера от представление, си пийвам по една ракийка – тя поне ми е подарък“, разказва още Радичев.

Цирковият артист Александър Балкански също усеща осезаемо завишените сметки. В България той получава пенсия от 600 лв. Взима и германска – за 10-те години, в които е работил зад граница. За този период от Германия му плащат 360 лева. Нещо, което той определя като смешно.

Балкански:

„С жена ми гледаме да си набавяме само полезни за нас храни. Синовете и внуците ми, като действащи циркови артисти, много се охарчват. Те са още млади, работят и се трудят много, и не могат да се лишават от нещата, които им дават сили. Не, не се е стигнало дотам да ни помагат, справяме се, засега“, обясни още Балкански
.Доайенът на Младежкия театър Стефан Мавродиев също успява да се справи със смеките. За миналия месец той е платил около 270 лв. за отопление.

Боксьори от България и чужбина тренират в „Дианабад“ преди „Странджата“

„Помага ми това, че работя – откровен е Мавро. – За хората, които нямат допълнителен доход като мен, не е лесно да ги покриват. Предишните месеци плащах по 300. Поносимо е за мен“, каза още той.

Героят от „Козият рог“ направи обаче уточнението, че увеличените цени на парното и тока са все още по джоба му, защото в момента е сам.

„Около мен няма жени, деца, вече съм на възраст. Но преди години водих битка с „Топлофикация“, разкри Мавродиев.

Големият актьор сподели, че обитава апартамент с високи тавани в близост до БНТ. „Заради тях „Топлофикация“ увеличаваше кубатурата, съответно – и сметките“, поясни Стефан Мавродиев. Той обаче не затънал в борчове, а успял да разреши ситуацията в своя полза.

„В този период сметките ми за парно не падаха под 400 лв. Това ми се струваше множко. В крайна сметка един ден дойдоха от топлоизчислителната фирма, нещо направиха с уредите и започнах да плащам по-малко“, разказа за вестника Маврото.

Засега и братя Аргирови успяват да се издължат до стотинка на „Топлофикация“.

Пред „България днес“ Благовест Аргиров обаче подчерта, че това се дължи на средностатистическия размер на жилищата, в които живеят той и брат му Светослав. „Написаха, че сме си купили палати в Банкя, но това изобщо не отговаря на истината. Имаме апартаменти зад хотел „Маринела““, разби мита за тузарските им хасиенди единият от близнаците.

Благовест Аргиров призна, че „цените на тока и парното не са високи“ лично за него. И допълни, че не е най-важното ти да можеш да ги плащаш, а сънародниците ти .

„Може ли обаче да ме успокои това? Не, защото повечето от българите не са в състояние да плащат тези сметки. Щастлив живот се гради, когато и хората около теб са щастливи“, сигурен е певецът.

Той добави, че държавата подпомага мнозинството от производителите на енергия, но въпреки това цените на топлото и светлото са скочили сериозно.

„Да, има привнесена малко или много отвън инфлация, но драстичното увеличение на цените на почти всичко не може да се обясни само с нея“, смята Благовест Аргиров.

„Ние с брат ми живеем съвсем нормален живот. Занимаваме се с бизнес, но да ни приписват цяла бизнес-империя, е пресилено. Нямам скрупули да призная, че за разлика от някои известни хора у нас ние със Светослав водим един скромен живот“, довери за вестника един от най-известните близнаци на България.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прея Осасей в изповед: Ще Ви кажа истината за задкулисието и защо ме уволниха от Николаос Цитиридис
Next: Той си прави тест за бременност като шега, но това спасява живота му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.