Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Арабски шейх си взе за втора жена сервитьорка от Минск и ето как се преобърна животът й
  • Новини

Арабски шейх си взе за втора жена сервитьорка от Минск и ето как се преобърна животът й

Иван Димитров Пешев декември 21, 2022
srasrasgbasdasd.png

Със сигурност всяка жена тайно си мечтае да срещне истински принц. Младата Наталия също приспадаше към тези дами. Но дори не подозираше, че сама ще стане съпруга на арабския шейх.

 

 

Не изпускай тези оферти:

Съдбовна среща
Наташа работила като сервитьорка в Минск. Момичето имало късмета да започне работа в елитен хотел, където получавала добри пари. Почетните чуждестранни гости често отсядали в престижния хотел. Веднъж там пристигнал и арабският шейх Сайд.

 

Саид се оказал богат човек, който имал огромно богатство. Активно се занимавал със спорт и посвещавал цялото си свободно време на него.

Но какво доведе големия милиардер в Минск?
Мъжът отишъл в Минск за първи път. Той бил там, за да участва в турнир по стрелба. Саид се занимавал с този спорт от няколко години и просто не можел да пропусне мащабните състезания, посветени на тази му страст.

Наталия и Саид се срещнали в ресторанта, където момичето работило. Мъжът веднага забелязал чаровна сервитьорка и не отклонил поглед от нея цяла вечер.

Най-накрая той се осмелил да покани красавицата на първа среща. Наталия не възразила, а веднага щом се видели тя се съгласила и на втора среща с шейха.

Саид се видял с любимата си само шест пъти. Въпреки краткия им романс, на последната им среща той й предложил брак. Милионерът искал да покаже на момичето, че има само сериозни намерения към нея.

Това изправило Наталия пред много труден избор. Тя трябвало да промени вярата си и да се премести в непозната за нея страна. Но момичето било толкова влюбено в шейха, че се решило на тази промяна.

 

Каква изненада!
Оказало се обаче, че арабският шейх вече има друга съпруга, от която имал общо пет деца. Това значело, че Наталия трябва да стане втора съпруга на шейха.

Според мюсюлманските закони, мъжът имал пълно право на няколко жени. Задължително е обаче той да се грижи финансово за всичките си съпруги, че и за децата им. Многото милиони на Саид му позволили този лукс.

Наталия помисли малко и се съгласи с условията на Саид. Тя променила вярата си и се омъжила за него. След известно време двойката се сдобила с дъщеря.

 

Как реагирали родителите на Наталия?
Родителите на Наталия били категорично против този брак. Те се опитали да откажат дъщеря си от нейното решение. Роднините били много притеснени, че младото момиче ще има труден живот с този й съпруг.

 

Но Наталия не можела да овладее чувствата си. Тя дори променила името си на Айша. Саид от своя страна благодарил на жена си подобаващо. Той полагал всички усилия, така че семейството му да не се нуждае от нищо. Наталия заявява, че е щастлива в брака си и е щастлива от всичко, което има сега.

Разбира се из техните среди витае слуха, че Наталия е агент на специалните служби на Беларус и запознанството й с шейха изобщо не е било случайно.

Без значение дали това е вярно или не, едно е сигурно – понякога приказките за голямата любов се превръщат в реалност. Затова не спирайте да мечтаете и вярвате в чудеса! / jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всичко, което ми предрече Ванга, се е сбъднало, каза Лепа Брена
Next: Голяма трагедия разтърси България! Известен бизнесмен почина внезапно във фризьорски салон

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.