Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Арестуваха българин в Гърция, грозят го 80 години затвор в САЩ
  • Новини

Арестуваха българин в Гърция, грозят го 80 години затвор в САЩ

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
hfgjhgjyyttt.png

Българин, който е арестуван в Гърция, е заплашван от 80 години затвор, съобщава БТВ. Той е преследван от американските власти. Вашингтон иска нашият сънародник да бъде екстрадиран по обвинения, че изпращал незаконно чувствителна електроника в Русия. Техниката е открита в България.

Милан Димитров е арестуван от полицията в Гърция през декември след заповед на САЩ. Разследване на ФБР твърди, че Димитров заедно с баща му са изпратили специални електронни чипове в Русия. Арестуваният говори по телефона в ефира на bTV от гръцкия затвор.

„Самите американци към гръцкия съд, който поиска доказателства, че тези неща са изпратени в Русия, те изпратиха отговори, че нямат доказателства, но въпреки това искат екстрадицията ми. Напълно допускам това – да се разиграе пропаганден цирк “заловихме страшните шпиони с невероятни технологии, а после не бяхме прави”, каза Милан Димитров.

Българинът е обвинен в пране на пари, заговор, в нарушения на правилата за контрол върху износа и в подаване на невярна информация към американските власти.

„За всяко от четирите обвинения до 20 години затвор – общо 80 години“, каза Милан Димитров.

Милан Димитров и баща му Димитър Димитров са обвинени, че са се сдобили със устойчиви на радиация чипове от компания в Тексас и са ги изпратили в Русия.

„Те казват, че нашата фирма е получила над 1 млн. долара, за да закупи въпросните машини и ги е изнесла в Русия. Тези машини струват 53 605 долара“, обясни Милан Димитров.

Американските прокурори твърдят, че чиповете rad-hard са били доставени от компания в Тексас, но изпратени до Русия чрез фирма в България, за да се избегне експортното законодателство на САЩ. Въпросните пластини обаче се намират в малка семейна лаборатория в София, разказа пред bTV братът на задържания.

“Това са полупроводникови пластини. Имат серийни номера, имаме експертиза от вещи лица – четири пъти доказваме, че пластините са тук. Купихме шест бройки, платихме около 600 000 долара“, каза Александър Димитров.

По думите му чиповете се използват и за перални машини, и за смартфони.

Милан е арестуван, след като е обявен за издирване от Интерпол. Той твърди, че е невинен и че не е извършил престъпление.

„Настоявам за справедливост – България да се свърже с американските власти и да ги попита що за безобразия са това“, заяви Милан Димитров.

По случая е обвинен и руски бизнесмен Илиас Сабиров. Американските власти твърдят, че Сабиров е получил закалените чипове.

Обясняват, че тези неща служат за ядрения спусък на Иран, Пакистан, служат ли ?

Александър Димитров: Представяте ли си да служат, това са обикновени памети -електронни компоненти.

Прокурорите в Тексас твърдят, че чиповете са специално направени, за да са устойчиви на радиация и екстремни температури и че са критично важни компоненти в производството на ракети и военни сателити. Българите отричат това.

„Това е един холивудски сценарий. Ние сме търгували с Русия и сме много удобен елемент, защото от нашата фирма нищо не зависи“, каза Александър Димитров.

По делото за екстрадиция от Министерството на външните работи ни отговориха: „Преценката за обявяване на лице за международно издирване, както и за наличието на данни за извършено престъпление, обосноваващо международното издирване на лицето, са изцяло от компетентност на органите на съответната държава, в случая на САЩ. Съдът в Гърция към момента е единствено компетентен да се произнесе по съществото на молбата за екстрадиция на Милан Димитров.“

От външното министерство казаха, че Милан Димитров и семейството му не са търсили дипломатите ни в Солун за съдействие.

Във върховната касационна прокуратура не са получавали информация за екстрадиция на Милан Димитров. Задържаният българин отправи молба към българската държава: „Аз съм невинен и се намирам в затвора вече четири месеца и половина, на мен ми се разсипва животът.“

Очаква се решението за екстрадиция на Върховния съд в Гърция, процесът е насрочен за 1 септември.

За реклама в “Петел” на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помня самуните бял хляб в магазина, сандъчетата с мармалад и масло, както и гюмовете с мляко
Next: Как един мъж разбра, че не е баща на децата си, заради ревнивата си съпруга. Една история от 80-те

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Моя съседка вземаше пари назаем от мен всеки месец в продължение на година. По 500 евро тук, 1000 евро там
  • — Синът ви не ви ли е казал? От понеделник тук започва ремонт. Трябва да освободите къщата.
  • Милионер се прибра по-рано от обикновено и завари младата чистачка легнала на пода
  • Тогава защо чакаше да умра?
  • Когато повдигнахме балатума, първо видяхме дървените дъски.
  • ДЪНО: След убиеца на Милен Цветков, пуснаха и Бургазлиев от ареста. Килърът с АТВ ще си стои на топло вкъщи
  • Щерката на „Мултигруп“ величието Лилян Вачков – Аниела Милушева: Слави Бинев бе винаги до мен!
  • Попфолк певецът Меди отмени участия, влезе в болница СНИМКА
  • Цените на храните в Дубай се оказват по-ниски от тези в България, дори и на българските стоки.
  • Мая Манолова: Големите вериги са галеното дете на всяка власт!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.