Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Арестуваха пастрока, държал дете сред мишки в кокошарник, давали му храна веднъж на ден
  • Без категория

Арестуваха пастрока, държал дете сред мишки в кокошарник, давали му храна веднъж на ден

Иван Димитров Пешев декември 14, 2023
fdgkosdfkhgdfhgfjgjfghjhg

Наблюдаващият делото прокурор Веселин Тодоров

  • 7-годишното момиченце ходело в 1-и клас изтощено и премръзнало, съученици отделяли от закуските си
  • Споделяло, че мъжът го бие, но от училището допускали, че може да преувеличава
  • Майката и партньорът отричат, но полицията открила детето в нечовешки условия

Повече от година 7-годишно момиче живяло в нечовешки условия във врачанското село Крушовица, сигнализирали жители на селото до агенцията за закрила на детето, дирекцията за социално подпомагане и прокуратурата.

 

Твърди се, че то е било принуждавано да спи в бивш кокошарник в имота на пастрока си. Там е получавало и храна, а

майката не правела нищо, за да защити дъщеря си

Момиченцето било принудено да живее в помещение, пригодено от пастрока като склад за гуми, в който нямало отопление.

Детето имало импровизирано легло от дъски, поставено върху автомобилните гуми, и разполагало само с едно одеяло и всекидневните си дрехи.

Момичето споделило, че в пристройката живеело на студено сред мишки и паяци, а пастрокът му често го биел.

Вратата на кокошарника винаги била залостена.

Детето ходело в първи клас на селското училище, но често изглеждало неадекватно и изтощено, забелязали местните. В училище се оплаквало, че е измръзнало и гладно, а съучениците му често отделяли за него от своите закуски.

Шефката на регионалната дирекция за социално подпомагане във Враца Мария Търнавска заяви, че не е потвърдено дали е живяло година и половина в постройка извън къщата, но е ясно, че то действително е оставяно без надзор от майка му и нейния партньор.

Тя лично се запознала с условията, в които е живяло детето, и ги определи като потресаващи.

Момиченцето споделило, че рядко се храни, а ядене му давали през прозореца на пристройката.

От училището на 7-годишното дете са подали противоречива информация до дирекцията за социално подпомагане – детето споделяло, че е бито от пастрока си, но се допускало, че може да преувеличава.

Социалните работници продължават да проучват ситуацията с информация от различни източници.

Continue Reading

Previous: Майка ми всяка седмица пръскаше леглото със спирт, а аз се чудих защо. Като разбрах започнах и аз да го правя
Next: Първа снимка на простреляната маникюристка в Русе, СПЕШНО се търсят кръводарители

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.