Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Археолози разбулиха една от най-големите вековни мистерии
  • Новини

Археолози разбулиха една от най-големите вековни мистерии

Иван Димитров Пешев юли 8, 2023
rhqwtyqwtashbasb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Жители на природен парк „Шуменско плато“ разбулиха, без да знаят, мистерия, над която учени работят безуспешно повече от 100 години – откъде са каменните блокове, с които са построени дворците във Велики Преслав.

Варовиковата кариера се намират близо до шуменското село Средня, на около 15 км от средновековната българска столица, съобщава БГНЕС.

Служителите на парка я открили случайно, докато правели карта на района. Те помислили, че плитката пещера е скален манастир, а правоъгълните следи в стените са за поставяне на икони.

Пред извиканите доста по-късно археолози обаче се разкрила съвсем друга картина. „Когато видях всичко, ми се подкосиха краката. Трябваха ми две-три минути, за да осъзная, че очите ми виждат стара каменна кариера“, разказва директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски.

Сондажните проучвания започнали едва вчера, но днес специалистите вече са категорични – структурата на камъка в кариерата е абсолютно същата като стените на двореца и крепостните стени във Велики Преслав.

На място отчетливо се вижда, че от стените са дялани блокове. Повечето от тях са със страни 80х40х30 см – точният размер на блоковете в столицата на цар Симеон Велики.

На около метър дълбочина в пръстта пред кариерата археолозите попаднали на натрошени камъни, което, според тях, показва, че блоковете са дообработвани фино на място и след това са транспортирани до столицата.

Това ставало с волски или биволски впрягове. Открити са и парчета от керамични съдове, вероятно използвани от работниците.

„В кариерата открихме и старобългарски и стари рунически знаци, характерни за периода разцъфнали кръстове (те изобразяват кръстния знак, стилизиран с флорални мотиви, бел.ред.), както и на няколко места владетелския знак ипсилон“, допълва Майсторски.

Той смята, че кариерата не е единствената в района на с. Средня и има поне още няколко. Оттам, казва той, е възможно да са добивани камъните за крепостта в Плиска. Това обаче ще се докаже с геоложки лабораторен анализ на материала.

На мястото на варовиковата кариера работят 10 души. В екипа има специалисти от БАН и ат музеите във Велики Преслав (museum-preslav.com) и Шумен (museum-shumen.com). Те се надяват времето да се задържи сухо още поне десетина дни, докато напреднат разкопките, както и да получат финансиране, за да ги продължат през пролетта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Невероятна мистерия: Каква тайна се крие в Дяволското гърло
Next: Къде лежат най-големите неоткрити съкровища в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.