Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Архитект: Жилище до 200 кв.м може да се отоплява и охлажда с до 20 лева месечно
  • Новини

Архитект: Жилище до 200 кв.м може да се отоплява и охлажда с до 20 лева месечно

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2024
sdcvdvksdsfkvdfkvdfv.png

Жилище до 200 кв, изградено от естествени материали, може да се отоплява и охлажда
с до 20 лв месечно. Това каза архитект Веселин Веселинов, сертифициран дизайнер
на пасивни сгради

 

Съвременната архитектура от естествени материали като глина, коноп, вар и др.
отговаря на всички изисквания за комфорт, естетика, функционалност, енергийна
ефективност, здравословна среда, подчерта Веселинов. “Като студент се запалих
по немския стандарт “пасивна сграда“. Спестяваме енергия до 25 пъти, спестяваме
и вредни емисии, като

 

строим с естествени материали. Строителният сектор е един от най-големите замърсители
на околната среда. 40% от въглеродните емисии са резултат от този сектор. 10%
от тези емисии са в резултат производството на строителни материали“, открои експертът.

 

Естествените материали имат способност да регулират микроклимата, като създават
оптимални условия за живот – 20 градуса температура, 50% влажност. Глината може
да акумулира топлина през деня и вечер да я отделя. Това е “дишаща стена“, уточни
Веселинов.

Глината и слама са най-евтините строителни материали, особено ако са локално
добити, подчерта събеседникът. “Естествените материали позволяват и прилагане
на метода “направи си сам“.

 

Ако сравняваме висококачествена сграда с оптимални топло и шумоизолация, дали
е изпълнена от естествени или конвенционални материали, няма голяма разлика в
цената, защото има малко търсене и малко професионалисти, които изграждат сгради
от естествени материали“, поясни експертът.

 

“Естествените материали също така абсорбират вредни емисии. Сграда от естествени
материали абсорбира 35 тона при изграждането си, докато една конвенционална такава
генерира около 65 тона. Тази разлика от 100 тона вредни емисии можем да я постигнем
с пробег на автомобил около 800 000 км“, даде представа за мащабите на проблема
Веселинов.

 

Мухъл, плесен и друг тип подобни замърсявания не съществуват като проблеми в
пасивните сгради. “Те отговарят и на всички норми за статика и издържат добре
на земетръс. Обикновено конструкцията е от дърво – лек и пластичен материал, който
осигурява устойчивост. Плюс е, че в този тип сгради човек има много по-голям шанс
да оцелее при земетресение заради лекотата на конструкцията“, отчете архитектът.

 

Енергията, която се изисква за производство на слама е 100 пъти по-малка от нужната
за производство на ватите и 500 пъти по-малко от необходимата енергия за производството
на стиропора. Отрицателният въглероден отпечатък също е акцент на пасивните сгради,
отбеляза Веселин Веселинов.

 

“В Германия еко строителството е тенденция – посещавал съм екологично село, направено и с участието на жителите.
Индустриализацията в България последните 80 г. води до инерция в масовата употреба
на стоманобетона. Ако говорим за скорост, можем да строим бързо и с естествени
материали. Техниките плетарка, коп, сламени бали са разпространени и достъпни
за всеки“, каза още архитектът.

 

Модулното строителство е световна тенденция и навлиза много сериозно като високотехнологични
решения в сферата на строителството с естествени материали – подготвят се пана
или модули, които се сглобяват впоследствие. “В Европа има голяма тенденция за направа на сламени модули като готови стенни елементи
– у нас също има такова производство. Аз съм изграждал такава сграда до София.
Работя с колеги по проект за изцяло prefab сграда – стени, покрив, под, които
да се сглобят за няколко дни“, каза още арх. Веселинов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След 6 месеца кома: Дойде най-страшната вест за 33-г. Митко, пометен от дрогиран шофьор
Next: Ако имате тези числа в рождената си дата, съдбата е на ваша страна

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.