Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев най-накрая проговори след краха на кабинета! Ето какво вещае за бъдещето на България
  • Новини

Асен Василев най-накрая проговори след краха на кабинета! Ето какво вещае за бъдещето на България

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
asvakvaibnetnt.jpg

„Изобщо не сме скарани. Ние с Кирил Петков сме влезли в това заедно. Чувствам се на мястото си в Министерството на финансите и мисля, че тук съм най-полезен“. Това казва в интервю за „24 часа“ вицепремиерът и финансов министър в оставка Асен Василев.

Според него, оттук-нататък трябва първо да се види дали има 121 депутати в този парламент, които искат да застанат на страната на гражданите, а не да поддържат схемата „кюлчета, пачки и шкафчета“.

„Ако няма такива, които са от тази страна на разделението, няма много смисъл да се говори за втори кабинет, за програмен кабинет. Ако ги има, заедно с партньорите ни ще седнем и ще обсъдим“, коментира той.

„Това да се гласува монолитно, по заповед на партиен лидер, според мен трябва да остане в миналото, ако искаме да имаме нормална държава. Аз не мисля, че правителството падна, защото някой погрешно интерпретира коалиционното споразумение. Мисля, че правителството падна, защото се оказа, че ИТН иска да изчегъртат ГЕРБ и ДПС, но не съвсем. По-скоро иска схемите, които са били на ГЕРБ, да тръгнат към други хора под тяхното ръководство“, обвини Василев по адрес на бившите коалиционни партньори.

Той не подкрепя идеята за експертно правителство. „Имаме доста лош опит с кабинета „Беров“. Така че няма смисъл да повтаряме това безвремие“, коментира министърът в оставка.

„Това, което на мен ми дава увереност, е, че много ясно се очерта какъв е основният въпрос, който стои пред избирателите. И той е – искаме ли модел, който е едно стабилно безвремие, в който общественият ресурс се краде и се насочва към няколко придворни фирми и оттам отива в чекмеджета. Или искаме европейски модел на прозрачност, при който общественият ресурс стига до гражданите. Това е основната разделителна линия в обществото в момента. Аз може би съм наивник, но все си мисля, че над 50% от хората в страната не искат модел, в който обществените пари се крадат и отиват към шкафчета и кюлчета. Независимо колко е стабилен този модел“, казва още вицепремиерът в оставка.

Василев коментира и свалянето на ветото пред Северна Македония с решение на Народното събрание.

„Парламентът взе решение. Беше казано много пъти – ако някой може да промени българската позиция, това е той. Това, което аз, без да съм специалист, разбирам от документите, и след консултации с експерти е, че Европа за първи път приема българската позиция като валидна, за първи път тя се включва във всички европейски документи, които Северна Македония ще трябва да подпише вече не с нас, а с ЕС. Това е огромна победа за България“, смята Асен Василев.

„Добре е да си запишем всички наши изисквания в европейските документи, за да не може след това те да се отмятат. А за всяка стъпка от пътя ще има вето, ако не си изпълняват ангажиментите, само че вече не наше, а европейско“, спокоен е Василев, че българският интерес е гарантиран.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искрица надежда за бедна България: Идва минималната европейска заплата от 1400лв.
Next: Удар: Борисов разкри пъклен ход на Асен Василев, който ще срине президента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.