Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Атанас Атанасов: Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството, преиграха в този конкретен казус
  • Новини

Атанас Атанасов: Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството, преиграха в този конкретен казус

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
sfdghrhrhtrhttt.png

„Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството преиграха в този конкретен казус.

Съгласно член 105, ал. 2 от Конституцията  – Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната. И за да се случи това, би трябвало да работи с хора, на които има доверие. Тази сфера на управлението изисква доверие.

Беше казано, че няма доверие към този човек. И най-добре би било, като му се каже, че няма доверие към него, да си подаде оставката.“

Това заяви в пред Нова тв съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Атанас Атанасов, коментирайки оставката на главния секретар на МВР Петър Тодоров.

„Оттук нататък всички други спекулации, които сега се разиграват – той влиза в политическа роля. Нали си давате сметка? Не говори като бивш главен секретар. Говори като човек, който прави политическа заявка“, допълни Атанасов.

И допълни:

„Правителството и вътрешният министър нямат доверие на този човек. Управлението на страната е политика. Действаща политика. Има хора, които понякога се заблуждават, като смятат, че участвайки в управлението на страната – не се занимават с политика.

Ще дам един пример. Аз бях директор на българското контрразузнаване по време на кабинета на Иван Костов с президент Петър Стоянов. В президентската кампания за изборите през 2001 година Георги Първанов изрази недоверие към мен. В неделя беше вторият тур на изборите, на които Първанов спечели изборите. Аз в понеделник подадох оставка, без да правя никакви обяснения, защото беше изразено недоверие към мен“.

„В случая министърът е този, който през правителството и министър-председателя са поискали тази смяна. И пак казвам, преиграха – твърде много време отделяме на това.

Министерството на вътрешните работи трябва да бъде подредено и организирано, за да отговаря на основните предизвикателства пред тази институция. А именно – осигуряване на обществения ред и сигурността. Имаме проблеми. Те са видни. Има толкова смъртни случаи, не може да се справят с мигрантите и какво ли не още друго. И това всичко е отговорност на главния секретар.

Искам да обясня нещо важно. Главният секретар в Министерство на вътрешни работи няма нищо общо с главните секретари във всички други министерства. Това е висшата професионална оперативна длъжност в това министерство. Това е човекът, който за организиране на оперативната работа има повече правомощия от министъра.

Така че правителството, което изпълнява политиките, което е избрано за това да осигурява обществения ред, трябва да работи с хора, на които има доверие“, допълни Атанасов.

Той нарече тежка спекулация твърдението, че „се подготвят избори с нашето МВР“.

Continue Reading

Previous: Слави: Журналистите да разцепят от въпроси Кирил, баща му и Бойко за Алексей Петров
Next: Още един водещ аут от Нова телевизия? Ето коя красавица влиза на негово място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.