Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Атанас Атанасов: Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството, преиграха в този конкретен казус
  • Новини

Атанас Атанасов: Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството, преиграха в този конкретен казус

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
sfdghrhrhtrhttt.png

„Бих казал, че специално главният секретар в оставка, а и президентството преиграха в този конкретен казус.

Съгласно член 105, ал. 2 от Конституцията  – Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната. И за да се случи това, би трябвало да работи с хора, на които има доверие. Тази сфера на управлението изисква доверие.

Беше казано, че няма доверие към този човек. И най-добре би било, като му се каже, че няма доверие към него, да си подаде оставката.“

Това заяви в пред Нова тв съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Атанас Атанасов, коментирайки оставката на главния секретар на МВР Петър Тодоров.

„Оттук нататък всички други спекулации, които сега се разиграват – той влиза в политическа роля. Нали си давате сметка? Не говори като бивш главен секретар. Говори като човек, който прави политическа заявка“, допълни Атанасов.

И допълни:

„Правителството и вътрешният министър нямат доверие на този човек. Управлението на страната е политика. Действаща политика. Има хора, които понякога се заблуждават, като смятат, че участвайки в управлението на страната – не се занимават с политика.

Ще дам един пример. Аз бях директор на българското контрразузнаване по време на кабинета на Иван Костов с президент Петър Стоянов. В президентската кампания за изборите през 2001 година Георги Първанов изрази недоверие към мен. В неделя беше вторият тур на изборите, на които Първанов спечели изборите. Аз в понеделник подадох оставка, без да правя никакви обяснения, защото беше изразено недоверие към мен“.

„В случая министърът е този, който през правителството и министър-председателя са поискали тази смяна. И пак казвам, преиграха – твърде много време отделяме на това.

Министерството на вътрешните работи трябва да бъде подредено и организирано, за да отговаря на основните предизвикателства пред тази институция. А именно – осигуряване на обществения ред и сигурността. Имаме проблеми. Те са видни. Има толкова смъртни случаи, не може да се справят с мигрантите и какво ли не още друго. И това всичко е отговорност на главния секретар.

Искам да обясня нещо важно. Главният секретар в Министерство на вътрешни работи няма нищо общо с главните секретари във всички други министерства. Това е висшата професионална оперативна длъжност в това министерство. Това е човекът, който за организиране на оперативната работа има повече правомощия от министъра.

Така че правителството, което изпълнява политиките, което е избрано за това да осигурява обществения ред, трябва да работи с хора, на които има доверие“, допълни Атанасов.

Той нарече тежка спекулация твърдението, че „се подготвят избори с нашето МВР“.

Continue Reading

Previous: Слави: Журналистите да разцепят от въпроси Кирил, баща му и Бойко за Алексей Петров
Next: Още един водещ аут от Нова телевизия? Ето коя красавица влиза на негово място

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.