Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба каза попита момичето с татуировките нещо, от което разсмя целия автобус, а то слезе на следващата спирка
  • Новини

Баба каза попита момичето с татуировките нещо, от което разсмя целия автобус, а то слезе на следващата спирка

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
basbashgasdas.png

Младото поколение има тенденция да мисли, че възрастните хора не го разбират и го осъждат.

Неговите модни творениявключват татуировките, за да покажат на своите родители, баби и дядовци израз на собственото АЗ, защото просто им харесва, или се бунтуват срещу установените норми в обществото, а по ред други причини.

Следната история се случи в един обикновен автобус:

В горещ летен ден, в автобуса пътуват стара баба и момиче, облечено в къса рокля с гол гръб. Почти цялото му тяло е покрито с татуировки, така че бабата гледа с любопитство.

Не изпускай тези оферти:

На младият сладур не му харесва това и пита възрастната жена, „Какво зяпаш? По твое време татуировки не е имало ли?“

„Не. Работила съм 20 години като преподавател по китайски език и не мога да разбера … “

„Какво точно не разбираш?“ Момичето не можеше да спре да се смее.

„Не мога да разбера, защо сте написали на врата си – „Отново съм замръзнала“

Автобусът мълчеше през цялото време, но в един момент всички пътници се засмяха . Младото момиче не каза нито дума и слезе на следващата спирка …

Continue Reading

Previous: Баба Юлия се пребори с рака и се закле да помага на болни хора, така, както тя се е спасила
Next: Страхотни болки в коленете имах, не можех да кача стълбите, докато една баба не ми даде тази рецепта, срам не срам реших да пробвам

Последни публикации

  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.