Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба повече от 30 години подхранва доматите така. Приех съвета й и не съжалявам!
  • Новини

Баба повече от 30 години подхранва доматите така. Приех съвета й и не съжалявам!

Иван Димитров Пешев април 4, 2024
casdvdsfvsdbsfdbfdnhg.png

За да узреят доматите по-рано , да бъдат големи, сладки, сочни, не забравяйте да извършите това просто подхранване през октомври . Въпросният начин за подхранване на доматите е известен още от времето на соца и все още не губи своята актуалност!

Всичко, което ви трябва за целта, са кофа с вода, йод и прясно мляко (още по-добре суроватка, ако може да си набавите от село).

 

Разредете 1 с.л. йод от аптеката в 10 литра вода (кофа) + добавете 1 литър прясно мляко (суроватка). Тази смес използвайте за поливане на доматите, като се стремите то да е около корена на растението.

Доматите не се разболяват, узряват по-бързо! Най-добре е да се обработва по време на цъфтежа. Опитайте – няма да съжалявате!

Доматите са култура, която се нуждае от хранителни вещества на всички етапи от развитието си и те са различни. Важно е да се осигури балансирано подхранване, съобразено с условията на отглеждане и нуждите на растенията.

Доматите имат необходимост от добра осветеност, за да могат да усвояват хранителните вещества и да се развиват правилно. При недостатъчна слънчева светлина растителната маса намалява, а фосфорът и азотът не се усвояват добре.

Салициловата киселина – помощник в овощната и зеленчукова градина

Основните хранителни елементи, от които се нуждаят доматите, за да се развиват добре и да плододават се усвояват от почвата – всмукват се чрез кореновата система.

Колко често и как да подхранваме краставиците?

Подхранване на доматите след засаждането им на постоянно място

Подхранване на разсада се прави само при необходимост. Когато почвената смес за разсада съдържа всички необходими хранителни вещества, тогава може да се прилага листно подхранване след пълно развитие на първия набор същински листа (листата над семеделните). За стимулиране развитието на кореновата система се използват течни торове с високо съдържание на фосфор, но с половината от препоръчителните дози.

Разсадът се засажда на постоянно място, когато е укрепнал достатъчно и има добре развита коренова система, а климатичните условия позволяват преместването.

Специалистите препоръчват две седмици след пресаждането да не се прилага никакво торене на доматите. Това е времето, в което те получават възможност да се аклиматизират и да измият натрупаните соли от кореновата система.

Доматите ще получават необходимите хранителни вещества в този период, ако се внесе компост в горните 15 см на почвения слой. Когато обогатяваме почвата с органична материя, тогава хранителните вещества се усвояват по-лесно от растенията, които ги превръщат в енергия.

След две седмици доматите започват залагането на цветни пъпки, но е възможно те вече да са налични. По време на цъфтеж, формиране и развитие на плодовете, растенията се нуждаят от NPK тор с високо съдържание на калий. Ако използваме комбиниран тор с равни количества азот, фосфор и калий (например NPK 15-15-15), тогава трябва да добавим само калиев тор или дървесна пепел.

Когато доматите са навлезли в цъфтежна фаза, тогава трябва да се подхранват редовно на всеки две седмици. Растенията се справят по-добре с често подхранване , но с ниски концентрации на хранителните вещества, отколкото по-рядко, но с високи дози хранителните елементи.

Когато завръзите на доматите вече са формирани, тогава може да се премине на балансирано кореново подхранване с азот, фосфор и калий, като се включи листно подхранване с калций. Това е превантивна мярка срещу деформации и върхово гниене на плодовете.

Любителите на органичното земеделие могат да използват компост, угнил оборски тор, птичи или заешки, както и зелен тор от коприва. Настойка от органичните торове се прилага за кореново подхранване и се усвоява по-лесно от растенията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест разтърси редиците на МВР! Почина Петър Зашев
Next: Гореща мълва: Главчев е готов с кабинета! Ето част от министрите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.