Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баба Янка искаше да спечели от Стани богат за надгробна плоча за внука си-Жената загуби и сина си, но спаси 4 живота
  • Новини

Баба Янка искаше да спечели от Стани богат за надгробна плоча за внука си-Жената загуби и сина си, но спаси 4 живота

Иван Димитров Пешев април 2, 2023
zaggubaskdasldso.png

77-годишната Янка Морчева от Леденик е номинирана в инициативата „Достойните българи“, съобщава търновският сайт „Борба“. През март 2022 г.

Тя загуби 21-годишния си внук Тодор, който след тежка черепно-мозъчна травма стана донор и с оганите си спаси трима души. Почти по същото време тази година жената се сбогува и със своя син Ивайло, който изпадна в мозъчна смърт след масивен инсулт. Преди да бъде изключен от животоподдържащата апаратура заради необратимото състояние, Янка подписва документи, с които се съгласява медиците да вземат черния му дроб за трансплантация. Така само за година пенсионерката е поставена от съдбата пред едно и също изпитание.

Баба Янка стана известна с участието си в предаването „Стани богат“. В предаването тя сподели, че целта й е да спечели пари, с които да плати за надгробен паметник на внука си. Благодарение на знанията си, тя приключи играта с печалба от 3000 лв. и изпълни успешно мисията си и на гроба на Тодор бе поставена паметна плоча със сърце и ангел.

77-годишната жена е голям защитник на каузата донорство. Единственото, за което съжалява, е че само черният дроб на сина й бил годен. Останалите органи били болни, а това е противопоказно за трансплантация.

За експлантацията на 26 март на място в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ дойдоха с военния самолет „C-27J Спартан“ медици от Военномедицинска академия. Още същата вечер в столична клиника бе проведена 7-часова операция за имплантиране на органа.

Възрастната жена посреща с огромно облекчение новината, че реципиентът е в стабилно състояние. Щастлива е, че макар синът й вече да не е сред живите, частица от него ще продължи да съществува.

Самата трансплантация е продължила около 7 часа. Била е технически по-сложна заради тежкото състояние на реципиента, който е бил в много напреднал стадий на чернодробно заболяване, коментира доц. Васил Михайлов, ръководител на екипа, извършил интервенцията. От ВМА съобщават, че в момента пациентът се намира в добро състояние, екстубиран, контактен и адекватен.

Екипът на д-р Сибила Маринова, ръководството на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ и ръководството на ВМА изказаха своята изключителна благодарност към близките на донора, които въпреки трудния за тях момент, са разрешили експлантацията на органите.

Цялата операция по транспортирането до летището в Горна Оряховица, дейността на медиците на място и връщането им обратно е траяла общо пет часа, а при донорски ситуации именно времето е решаващият фактор.

Continue Reading

Previous: Кадриев живее в общински апартамент с 80 лева наем, въпреки над 24 хиляди лева месечен доход
Next: КОЙ ПЕЧЕЛИ? Интригата се запазва – Спор за първото и третото място

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.