Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така
  • Новини

Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
basbasbassatast.png

Съществува специална връзка между бабите по майчина линия и внуците им, но това не е изненадващо. Те са важни в живота на децата и то не само в емоционален аспект.

Много хора не прекарват достатъчно време със своите баби и дядовци, тъй като не живеят с тях.

Въпреки това тази връзка е за цял живот. Бабите по майчина линия имат пряка отговорност към внуците си от генетична гледна точка. Може ли науката да обясни тази връзка? Как науката обяснява значението на бабите по майчина линия?

Според теорията на Алехандро Йодоровски, чилийски есеист, независимо от афинитета към баба си по майчина линия или към спомените от детството, сте свързани с нея чрез гените си.

Не изпускай тези оферти:

Гените, предадени от майката на детето идват директно от бабата. Те невинаги се предават на следващите поколения, понякога пропускат поколение. Някои деца приличат на своите леля, чичо или прабаба повече, отколкото на собствените си родители. Има и вътрешни белези, например, в костната структура, мускулите или може би някои генетични заболявания.

Науката има обяснение. В този случай внуците вече са „били“ в утробата на баба си. Когато плодът се формира в майчината утроба, получава много биологичен материал от майката. Въпреки че и двамата родители допринасят с 50%, за да се развие, ембрионът получава храна от майката.

Баба по майчина линия в пълния смисъл на думата Ако според ДНК-то бабата участва по някакъв начин във формирането на плода, нейните черти могат да му бъдат предадени. Йодоровски обяснява, че не само физическите черти се наследяват, но и емоционалните преживявания.

Овоцитът, от който е родено детето, носи генетичен материал от бабата по майчина линия, откъдето идва и силната връзка помежду им. Според Йодоровски емоциите, които бабата е изпитвала, докато е била бременна, са ѝ предадени, а може би това ще се случи и с бъдещите внуци.

Емоционалното влияние може да остане в ДНК-то, дори ако прескочи поколение. Както знаем, ДНК-то идва от майката в момента, в който ембрионът се образува.

Сперматозоидите на бащата не съдържат такъв вид информация. Въпреки това, някои генетични изследвания показват, че ДНК-то на бащата е по-силно по отношение на наследените черти. Може да не знаем точно какво сме наследили от бабите си по майчина линия, но тяхното присъствие в живота ни е много ценно.

Continue Reading

Previous: Легендарен наш тв водещ закъса, не е за вярване какво му дойде до главата
Next: Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.