Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така
  • Новини

Бабите по майчина линия и внуците имат специална връзка-Ето защо това е така

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
basbasbassatast.png

Съществува специална връзка между бабите по майчина линия и внуците им, но това не е изненадващо. Те са важни в живота на децата и то не само в емоционален аспект.

Много хора не прекарват достатъчно време със своите баби и дядовци, тъй като не живеят с тях.

Въпреки това тази връзка е за цял живот. Бабите по майчина линия имат пряка отговорност към внуците си от генетична гледна точка. Може ли науката да обясни тази връзка? Как науката обяснява значението на бабите по майчина линия?

Според теорията на Алехандро Йодоровски, чилийски есеист, независимо от афинитета към баба си по майчина линия или към спомените от детството, сте свързани с нея чрез гените си.

Не изпускай тези оферти:

Гените, предадени от майката на детето идват директно от бабата. Те невинаги се предават на следващите поколения, понякога пропускат поколение. Някои деца приличат на своите леля, чичо или прабаба повече, отколкото на собствените си родители. Има и вътрешни белези, например, в костната структура, мускулите или може би някои генетични заболявания.

Науката има обяснение. В този случай внуците вече са „били“ в утробата на баба си. Когато плодът се формира в майчината утроба, получава много биологичен материал от майката. Въпреки че и двамата родители допринасят с 50%, за да се развие, ембрионът получава храна от майката.

Баба по майчина линия в пълния смисъл на думата Ако според ДНК-то бабата участва по някакъв начин във формирането на плода, нейните черти могат да му бъдат предадени. Йодоровски обяснява, че не само физическите черти се наследяват, но и емоционалните преживявания.

Овоцитът, от който е родено детето, носи генетичен материал от бабата по майчина линия, откъдето идва и силната връзка помежду им. Според Йодоровски емоциите, които бабата е изпитвала, докато е била бременна, са ѝ предадени, а може би това ще се случи и с бъдещите внуци.

Емоционалното влияние може да остане в ДНК-то, дори ако прескочи поколение. Както знаем, ДНК-то идва от майката в момента, в който ембрионът се образува.

Сперматозоидите на бащата не съдържат такъв вид информация. Въпреки това, някои генетични изследвания показват, че ДНК-то на бащата е по-силно по отношение на наследените черти. Може да не знаем точно какво сме наследили от бабите си по майчина линия, но тяхното присъствие в живота ни е много ценно.

Continue Reading

Previous: Легендарен наш тв водещ закъса, не е за вярване какво му дойде до главата
Next: Как да разпознаем злобните и отрицателни хора сред нас? 5 признака за хора с негативна душа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.