Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бай Алиш няма зрение, но лекува всички безплатно – вдига на крака хора от инвалидни колички
  • Новини

Бай Алиш няма зрение, но лекува всички безплатно – вдига на крака хора от инвалидни колички

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
basivaisihle.jpg

Лечителят Алиш Шарански от с. Черна Места край Якоруда е помогнал на много хора досега, разбра Swoman.

Той се явява спасението на мнозина от мъките им и за това взима дребни стотинки. Алиш е загубил зрението си още като младеж и от тогава е посветил живота си да помага на околните. Той лекува всякакви заболявания, свързани с двигателната система.

Не са един или два случаите, в които лечителят е избавил хора от патериците, бастуните или дори инвалидните колички. Това се счита за едно от най-големите му постижения през 20-годишната му практика.

“Лекувам дископатия, плексит, шипове и много други проблеми. При мен са идвали отчаяни хора, но са си тръгвали благодарни.” – разкрива Алиш Шарански.

Алиш ШаранскиМнозина виждат у него съдба, подобна на тази на баба Ванга. Тя също не виждаше нищо и помагаше на хората безрезервно.

Явно у тези хора има нещо специално. Господ е отнел зрението им, за да обостри други техни сетива, с които помагат на хората. Таксите, които взима Алиш Шарански, не са никак високи. От порядъка на 20 лв., което е наистина малко за това, което прави.

Самият той няма против и да не взима пари, но трябва да се издържа от нещо. Тъй като е незрящ, не може да работи друго. Затова използва дарбата си като начин на прехрана. Помагал е и без пари.

“Трябват ми пари колкото да си платя тока и водата, после да ми останат 5 лв. джоба за храна. Моята мисия е да лекувам, не да се пазаря.” – казва лечителят.

Алиш не разкрива нито едно име на хората, които всеки ден прекрачват прага на дома му. Това е част от неговия етичен кодекс. Според него след рухването на старата система през 1989 г. на власт са дошли завистта, злобата, безработицата и безпаричието. “Тези проблеми докараха много нерви и болежки на българите – смята Алиш Шарански. – Всеки втори страда от различни болести – ставни, дископатии, дискови хернии, плексити, ишиаси, шипове, главоболие, високо кръвно. Страшно много болести са навлезли в обществото“

Лекува предимно болести, свързани с опорно-двигателния апарат.

Всяка болка изисква различен брой сеанси. Рядко се случва след един-два масажа да има резултат, понякога и 5 стигат, в други случаи са нужни по 10-15, за да се получи ефект. В последно време го търсят все повече млади хора.

“Всичко е свързано с напрежението, с нервите, с въпросите дали утре ще имаме работа или не, и в един миг всичко рухва”, твърди лечителят. Според наблюденията му

Той няма жена, нито деца. Родителите му са вече починали. Единственият му останал роднина е брат му, с когото се вижда от време на време. Има и няколко приятели.

Животът на Алиш Шарански е доста тежък, но той не се оплаква. През лятото е у дома, защото няма с кого да отиде на море. Въпреки всичките неволи на съдбата, лечителят гледа да е положителен и да помага на околните.

„Прониквам в самия организъм с ръцете си и започвам да изваждам неговата негативна енергия. Усещат се възпалени нерви, вътрешна температура, главоболие. Най-важно е да имаш сърце и душа“, казва убедено лечителят.

Най-възрастният му пациент бил 88-годишен дядо от Бургас с проблем в кръста, но са му водили и бебета с церебрална парализа, и деца на 5-6 години. Алиш масажира, без да използва кремове и мазила. Не опира силно ръцете си до тялото на пациента, но при пипането усеща има ли възпалителен процес, изкривяване на гръбначния стълб, или се касае за генна предопределеност, за нещо наследствено.

За контакт с Алиш Шарански – телефон 0889831870

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Манолова посочи грозната схема, с която Петков и Василев са ограбили десетки хиляди българи
Next: Филтрите на аспиратора ми бяха станали толкова мазни, че ме беше гнус вече, добре че една приятелка ми каза как да ги почистя

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.