Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бай Добри разказа за домашния лек срещу високо кръвно, за да помогне на възможно повече хора
  • Новини

Бай Добри разказа за домашния лек срещу високо кръвно, за да помогне на възможно повече хора

Иван Димитров Пешев май 22, 2023
basdsasdiaskdasoi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изумително домашно средство за високо кръвно отървало 82-годишния бай Добри от Костенец от проблема с хипертонията преди четири години. Признава, че знаел рецептата отдавна – още от баща си, но никога не я бил изпробвал, тъй като не вярвал на природни илачи и „бабини деветини“.

„Лекарствата станаха много скъпи, а с моята пенсия на никъде.

То не бяха хапчета само за кръвно, ами и за сърце, за стави – цялата ми пенсия отиваше там. Сега поне хапове за кръвно не купувам, а се поддържам с това лекарство – хем е евтино, хем полезно.

Давам на всеки, дето има ядове с кръвното и вече половин село е като ново“, разказва бай Добри.

Лекарството за високо кръвно на бай Добри го отървало от хапчетата

Неговото домашно лекарство за високо кръвно не е познато на много хора, но се оказало ужасно ефикасно. То отлично действа за разреждането на кръвта, а оттам и за бързото оправяне на кръвното налягане.

Защото отдавна се знае, че високото кръвно налягане или така наречената хипертония, която е страшно опасна, ако не се лекува навреме, е свързана с гъстата кръв и води дори до страшните инфаркт или инсулт.

Рецептата на бай Добри за този лек за високо кръвно помага и на работата на сърцето, а освен това има и изявени свойства за повишение на имунната система и подобряване на дейността на черния дроб. Точните указания за направата на лекарството са следните:

Взимат се пет чаени лъжички с борови иглички, две лъжици кори от обикновен лук и две лъжици плодове от шипка.

Това е всичко, което е необходимо.
Всички тези съставки се поставят заедно в литър вода – студена и се слагат на котлона, докато водата заври.

След като заври, изключете котлона, но оставете сместа да поври за още около десетина минути. После оставете да поизстине и я прецедете.

„Пийте това количество два дни, без значение дали сутрин, на обяд или вечерта. Аз не ползвам такива точни схеми като модерните.

Пия от лекарството, когато съм жаден – по една малка чашка. Гледам обаче да е все преди ядене, така действа по-добре. Като ми свърши отварата, си я правя отново и пак два дни пия“, обяснява бай Добри.

Курсът на лечение с това домашно лекарство за високо кръвно е четири месеца като после се прави почивка и се започва отново само за профилактика, тъй като от хипертонията вече нямало и следа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българска църква на цели 1000 години се оказва ключът за спасението на Земята
Next: Българка замина за Канада без дори да знае език, започна от началото, а сега прави хиляди долари

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.