Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен
  • Новини

Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Баничка-душичка от половин пакет кори: Пълни тавата и е мека като дунапрен

https://novostibg.eu/wp-content/uploads/2022/02/vita-odrinska-banica11.jpg

Цялата тайна е в плънката, която именно кара баницата да бухне и напълни тавата. Ето и рецептата за тази пухкава и вкусна баница на специализирания сайт gotvach.bg:

Баничка-душичка

Продукти:
10-ина листа кори за баница
Плънка:
3 яйца
200 гр. сирене
1/2 кофичка кисело мляко
1/2 ч.л. сода бикарбонат
3 с.л. олио
1 с.л. суха мая
1/2 ч.л. захар
1 с.л. брашно

Приготвяне:
Разбийте яйцата с тел. В половин кофичка кисело мляко угасете содата. Добавете я към яйцата, сложете натрошеното сирене и олиото. Разбъркайте сместа.
В малка купичка сложете сухата мая заедно със захарта и брашното. Долейте топла водичка и разбъркайте на каша. Добавете я към сместа с яйцата. Разбъркайте всичко, да се получи гладка каша. Заделете малко от сместа за намазване отгоре.
Намазнете подходяща тавичка – да не е много голяма, около 20-22 см са достатъчни.
Вземете един лист кора за баница и го сгънете на две. Нанесете върху кората от сместа за плънката и разнесете навсякъде. Завийте на руло от дългата страна, след което подредете в тавата под формата на охлюв, започвайки от средата.

Процедирайте така, докато изчерпате корите и плънката.
Накрая намажете баницата със заделената плънка и оставете да почива за около 20 мин, за да се надуят леко корите.
Включете фурната да загрява на 200 градуса. След като е загряла хубаво фурната, сложете баничката вътре.
Изпечете до готовност, а когато я извадите от фурната, покрийте с кърпа за 5 мин.
Да ви е сладко!

Тутманик душичка

Ако харесвате повече тутманик, ето една прекрасна рецепта за отлични резултати.
НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ
брашно – около 1 кг
мая – 1 кубче
сол – 1 с.л.
захар – 1 с.л.
яйца – 3 бр.
сирене – 150 г
олио – 1/2 ч.ч.
сусам – 10 г

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ
Пресейте брашното. Разтворете маята с 1/2 ч.ч. хладка вода. Към маята добавете 1 с.л захар и 1 с.л. брашно, разбъркайте и оставете сместа на топло, докато шупне.
Готовата мая изсипете към брашното, добавете солта, 3 с.л. олио и двете яйца. Разбъркайте и налейте още хладка вода до омесването на гладко тесто, което да не лепне по ръцете ви.
Свийте тестото на топка, покрийте го с фолио и го оставете на топло, за да втаса.
Готовото тесто разделете на три топки. Разточете всяка топка на кора.
Намажете всяка кора с олио и поръсете със сирене.
Сложете корите една върху друга и свийте на руло. Нарежете рулото на малки парчета.
Обърнете парчетата с разрезите нагоре и ги наредете в намазнена тава.
Разбийте третото яйце и намажете тутманика отгоре. Поръсете със сусам и сложете тавата в загрята фурна.
Изпечете на 180-200 градуса до готовност.
Добър апетит!

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: Двете силни молитви към Свети Мина, които най-бързо помагат за сбъдване на искрени желания
Next: Издигна се! Преди обира на пощата в Катуница Васко Рупеца крал телевизори

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.