Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Банка махна таксата за внасяне на левове по лични сметки
  • Новини

Банка махна таксата за внасяне на левове по лични сметки

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
vsdfbvfdbdfndgngfnmhj.png

Случи се чудо – на фона на непрекъснато растящи такси една от банките в България обяви „нулева ставка“ за една от услугите си.

Пощенска банка е решила да премахне временно таксата за внасяне на левове по лични сметки – в рамките на 3-месечна кампания „за подкрепа на подготовката на България за членство в еврозоната“, се посочва на сайта й, пише Сега.

Кампанията вече тече – започнала е на 1 април и ще продължи до 1 юли. Всеки гражданин, който държи левове в „бурканбанк“, ще може да ги внесе по своя сметка, без да дължи никаква такса. „Промоцията“ се отнася само за банкноти, не и за монети.

Парите могат да се внесат на каса в офис, чрез банкомат или на някой от терминалите за самообслужване на Пощенска банка. При ползването на АТМ или терминал се прилагат максималните дневни лимити за съответния канал. Ако човек иска да внесе голяма сума наведнъж, трябва да отиде в банков клон, където „тавани“ няма.

Но ако става дума за повече от 100 000 лв., необходимо е да се подаде писмена заявка до банката поне 3 работни дни предварително. И без такова предупреждение сумата ще бъде приета, но с начисляване на обичайната такса.

В момента тарифата на Пощенска редлага много видове сметки и комплексни планове, при които таксите за приемане на кеш на гише варират значително, но често са над 3 лева, като могат да достигнат и 300 лв. за по-едри суми.

От банката не го отбелязват, но при внасяне на големи суми в брой са задължени да докладват на финансовото разузнаване по силата на Закона за мерките срещу изпирането на пари, което да провери източника на средствата.

Идеята
От Пощенска банка обясняват смисъла на кампанията така:

„В 3-месечния период всеки клиент може да внесе левовите си банкноти, които държи в брой при себе си, без такса, по левовата си сметка в банката, с цел впоследствие при въвеждане на еврото в България да се улесни планираното автоматично и безплатно превалутиране на левовите сметки в евро.“

Датата на влизане на България в еврозоната не е известна и не се разбира защо банката прави кампанията си точно сега. Не става ясно и защо „гратисът“ е само за 3 месеца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички с Вайбър на телефона в България са уведомени за нова услуга
Next: Намисли си число от 1 до 24 и виж какъв късмет се крие под него

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.