Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Банка махна таксата за внасяне на левове по лични сметки
  • Новини

Банка махна таксата за внасяне на левове по лични сметки

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
vsdfbvfdbdfndgngfnmhj.png

Случи се чудо – на фона на непрекъснато растящи такси една от банките в България обяви „нулева ставка“ за една от услугите си.

Пощенска банка е решила да премахне временно таксата за внасяне на левове по лични сметки – в рамките на 3-месечна кампания „за подкрепа на подготовката на България за членство в еврозоната“, се посочва на сайта й, пише Сега.

Кампанията вече тече – започнала е на 1 април и ще продължи до 1 юли. Всеки гражданин, който държи левове в „бурканбанк“, ще може да ги внесе по своя сметка, без да дължи никаква такса. „Промоцията“ се отнася само за банкноти, не и за монети.

Парите могат да се внесат на каса в офис, чрез банкомат или на някой от терминалите за самообслужване на Пощенска банка. При ползването на АТМ или терминал се прилагат максималните дневни лимити за съответния канал. Ако човек иска да внесе голяма сума наведнъж, трябва да отиде в банков клон, където „тавани“ няма.

Но ако става дума за повече от 100 000 лв., необходимо е да се подаде писмена заявка до банката поне 3 работни дни предварително. И без такова предупреждение сумата ще бъде приета, но с начисляване на обичайната такса.

В момента тарифата на Пощенска редлага много видове сметки и комплексни планове, при които таксите за приемане на кеш на гише варират значително, но често са над 3 лева, като могат да достигнат и 300 лв. за по-едри суми.

От банката не го отбелязват, но при внасяне на големи суми в брой са задължени да докладват на финансовото разузнаване по силата на Закона за мерките срещу изпирането на пари, което да провери източника на средствата.

Идеята
От Пощенска банка обясняват смисъла на кампанията така:

„В 3-месечния период всеки клиент може да внесе левовите си банкноти, които държи в брой при себе си, без такса, по левовата си сметка в банката, с цел впоследствие при въвеждане на еврото в България да се улесни планираното автоматично и безплатно превалутиране на левовите сметки в евро.“

Датата на влизане на България в еврозоната не е известна и не се разбира защо банката прави кампанията си точно сега. Не става ясно и защо „гратисът“ е само за 3 месеца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички с Вайбър на телефона в България са уведомени за нова услуга
Next: Намисли си число от 1 до 24 и виж какъв късмет се крие под него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.