Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на Александър с първи думи след като детето му бе открито
  • Новини

Бащата на Александър с първи думи след като детето му бе открито

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2022
sashaskhasoyoasoysa.jpg

Няма по-хубаво нещо! Благодаря на всички, каза той

Бащата на Александър от Перник с първи думи след откриването на сина му. „Няма по-хубаво нещо! Благодаря ви! Благодаря на всички“, каза той пред Bulgaria ON AIR.

Добра новина зарадва днес цяла България! Намериха 12-годишния Александър от Перник. 9 дни, след като детето изчезна, доброволци от Клуба по делтапланеризъм в Перник стигнаха до него в планината близо до Радомир.

В 14:27 часа той е намерен на повече от 7 километра от мястото, от което изчезна на 11 ноември. Премръзнал, дехидратиран, с мокри дрехи, охлузвания – но жив.

Не изпускай тези оферти:

Сашко е бил контактен и първото, което поискал от спасителите е вода. До понеделник за малкото момче предстоят редица изследвания. Той ще премине и скенер. С него ще работи и детски психолог.

14 часа и 27 минути. След 9 дни търсене, доброволците откриват 12-годишното дете. Баща му разбира, че синът му е намерен. Жив. „Детето е оцеляло! Пътувам към болницата!”, заяви Александър, бащата на Сашко.

Веселин Георгиев е доброволецът, който първи вижда детето. То е лежало в дере, в труднодостъпна местност, на южния склон на местността „Голо бърдо”.

„Не можах да повярвам. 5 секунди го гледах, пое си въздух и мръдна. Поиска вода, да не е толкова дехидратиран. Това нещо е от желание за живот!”, разказа спасителят Веско.

Милко и Веско са част от стотиците доброволци, които издирват детето от деня на изчезването му.

Александър е намерен на около 7 километра от мястото, от което изчезва.

Назначена е съдебно-медицинска експертиза, обявиха от прокуратурата. „Цяло чудо е той 8 дни да оцелее без вода и храна. И затова прокуратурата ще проверява версията дали той не е държан принудително от някого и дали този някого не го е пуснал заради обявената парична награда”, посочи говорителят на прокуратурата Сийка Милева.

Дали това е възможно – тежката дума ще е на лекарите, които трябва да го установят на базата на нараняванията и измръзванията му. Момчето беше откарано в болница „Пирогов” след откриването му. Баща му е с него.

И успя да чуе разказа на един от полицаите, видели Сашко в първите минути след откриването му. Униформеният сподели с бащата, че детето първо поискало да пие вода.

Във видеото може да видите как бащата на Сашко реагира на откриването му и какви въпроси задава на униформения. Точният момент е на 06:03 минута от видеото.

Детето е с лека дехидратация, но в стабилно и добро състояние, заяви министърът на здравеопазването доктор Асен Меджидиев. „Искам да успокоя всички, че крайният резултат е много положителен. То е изключително спокойно. Детето е боец, възрастен не знам дали щеше да издържи 9 дни”.

В „Пирогов“ по тялото на Сашко открили… БЛИЦ TV

Един от първите, които успяха да видят 12-годишния боец, беше Марио. Мъжът – близък на семейството, който се включи в денонощното му издирване, веднага след като детето изчезна.

„Докторът отвори вратата. Видях му очичките за около 5-6 секунди”, разказа Марио, близък на семейството. И макар да го видя за няколко секунди – Марио е сигурен, че Сашко е добре. „Живо, здраво, както се изрази докторът – детето се оказа голям боец, защото за времето, което е прекарало в гората навън, е доста, доста добре. Във видимо добро състояние е, гледаше, мигаше с очичките”, допълва Марио, цитиран от Нова ТВ.

В следващите дни 12-годишният Александър остава в реанимацията на „Пирогов”. А от здравното заведение обявиха, че психолози ще работят с детето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драмата на една 35-годишна жена: Подиграват ми се, че ще остана стара мома, но е по-добре да съм сама
Next: Ето как намерили 12-г. Александър и какво се случва сега с него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.