Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бащата на Георги проговори: Сринати сме! Жена ми вдигна кръвно 200
  • Новини

Бащата на Георги проговори: Сринати сме! Жена ми вдигна кръвно 200

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
sfhhfghgfjfg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Проговори бащата на 26-годишният Георги Николаев – Николай Георгиев.

„Синът ми не е извършил това, за което го обвиняват! Набеден е! Той е добро момче, може да питате всички в селото – никой лоша дума за него няма да ви каже! Аз си познавам детето – той не е изрод!“

Както е известно, охранителят от Стара Загора е арестуван и обвинен за това, че е нарязал жестоко с макетно ножче 18-годишната Дебора, с която имал интимна връзка. Според баща му Николай обаче, Георги е невинен. Въпреки безспорните доказателства, таткото настоява, че момчето му не е способно на такова деяние и е било набедено.

Това е и защитната теза на самия Георги, както и на адвоката му. Същото твърди и съпругата му Кристина

„Сринати сме! И аз, и жена ми много тежко преживяваме това, което се случва. Преди дни жена ми вдигна кръвно 200, едва го свалихме. Идват тук телевизии, напират да ни снимат, притесняват ни. Изкараха Георги най-черния, а той е добро момче.

Ако на мен не вярвате, елате тук, в селото, да попитате за него – никой една лоша дума няма да ви каже.

Очерниха ми детето…“, почти се разплака в телефонен разговор с наш репортер бащата Николай Георгиев. И призна, че умишлено избягва медиите – притеснява се да не изопачат думите му. Адвокатът на сина му го предупредил в никакъв случай да не дава интервюта.

Фамилната къща е в близкото до Стара Загора село Братя Кунчеви. Тук живеел и Георги заедно със съпругата си Кристина и детето им. След като случая „Дебора“ стана медийно достояние, Кристина и 4-годишната им дъщеричка временно се преместили при роднини в друг град. Къде точно, бащата на Георги не уточнява.

Георги Николаев не бил способен на подобно зверство, кълне се татко му

Таткото на 26-годишния набеден за касапин развива от години дребен бизнес. Има собствена ферма за животни – преди години гледали кокошки, свине, но се отказали.

В последните години отглеждат най-вече коне. В Братя Кунчеви го знаят като Кольо Пържолата.

Майката на Георги пък работи от над 20 години в селската поща. Познават я като блага жена. От няколко дни тя е в отпуск, след като направила поредица хипертонични кризи. Не е ясно дали изобщо ще се върне на работа.

Насилникът Георги, извършил зверството с Дебора, е бивш джудист. В ученическите си години той е имал и отличия от състезания в бойния спорт. Тренирал е заедно с бившето гадже на Златка Райкова – участника в последния сезон на „Сървайвър“ Георги Валентинов, с когото са добри приятели още от тийнейджърските си години, научи още Lupa.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Обир в Хасково, отмъкнати са десетки хиляди левове
Next: Ето коя е убитата при двойното убийство край село Лозен

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.