Бащата на изчезналия Александър е издържал проверка на детектор на лъжата, съобщи за БТА говорителят на Окръжната прокуратура Албена Стоилова.
Изследването, проведено в МВР, е доказало, че мъжът не лъже. Освен това свидетели са забелязали бащата и детето в района на бившия Профилакториум в Перник на 11 ноември, казаха от прокуратурата.
Момчето изчезна в петък и няма и следа от него. Днес, 17 ноември, част от доброволците обаче прекратяват масовото търсене. Това заявиха от Българския студентски съюз, които координират част от хората, включили се в издирването на момчето. Причината за решението им е липсата на конкретна информация.
Това не е първото изчезване на Александър, казаха негови близки, но преди са го намирали в рамките на часове, без намесата на органите на реда.
Не изпускай тези оферти:
Общо шейсет служители на МВР продължават издирването, участват сили на областните дирекции на Перник, Благоевград и Кюстендил, както и на Главна дирекция „Национална полиция“.
В търсенето на момчето се използват термокамери, дрон и хеликоптер на „Гранична полиция“. Окръжната прокуратура в Перник вчера призова на разпит майката на Александър. Тя живее във Великобритания и от лятото на 2020 г. не се е прибирала в България.
„За мен Александър от Перник не е изчезнал ей така, най-вероятно е отвлечен и допускам, че бащата е в час с нещата. Ако имаше инцидент или беше избягал, щеше да се появи в радиус от няколко километра.“ Това каза по NOVA NEWS криминалистът Иван Савов.
Според него криминални психолози следва да проведат беседи с бащата. „В деня преди изчезването си Александър от Перник не е бил на училище. Тоест нямаме никаква гаранция, че не е изчезнал предишния ден и по недобросъвестен повод това да не е съобщено от бащата. 95% се касае за отвличане, трябва да се установи мотивът на похитителя, дали има користна или лична цел“, заяви той.
По думите му съмнение буди и това, че свидетели не потвърждават бащата и синът да са се разхождали покрай Профилакториума.
„Версиите на бащата се разминават всеки път, щом бъде разпитан. За съжаление, пропускът на колегите е, че много късно са започнали да работят с него.
Може и някой от обкръжението на бащата да знае какво се е случило. Трябва периодично да се увеличава периметърът на претърсванията, като се провеждат и беседи с бащата. Трябва и да се провери поведението на детето последните дни и дали е имало нездрав интерес към него в училище“, допусна криминалистът.
На въпрос какво е аутизмът, клиничният психолог Весела Банова отговори пред Дарик радио, че това не е заболяване, а особено състояние на психиката.
„Едно дете с аутизъм изгражда съвсем друга връзка със своето тяло, с пространството, с хората около себе си. Когато Лео Канер е описал през 40-те години първите деца с аутизъм, всички са ги смятали за глухонеми и деца с умствена изостаналост, но той наблюдава, че има нещо специфично и то е проблемът с общуването, те са себедостатъчни, не търсят контакт с околните, избягват ги.“
Тя обясни, че Канел е дал названието аутизъм от (autos – достатъчен съм сам на себе си). „Водещият проблем е в общуването, всички останали са производни от него. Родителите, когато идват са много разтревожени, много им е мъчно, защото детето не откликва на ласките, избягва очния контакт, не се обръща по име“, сподели от практиката си клиничният психолог.
По думите на Банова степента на изразеност при всяко дете е различна. „Някои аутисти успяват да проговорят и са много интелигентни, други избягват да говорят. Изисква се внимателност, за да проумеем кои са нещата, които ги плашат и успокояват, което се вижда“, заяви още тя.
Банова каза, че не знае какъв е броят на децата с аутизъм в България, но сподели, че вижда, че благодарение на това състоянието на тези деца става все по-разпознаваемо и не се маскира зад други диагнози. „Тези деца поне са видими, те са сред нас, срещаме се с тях.“
Според психолога трябва да се говори не само за децата с аутизъм, а като цяло за всички деца, които имат психични проблеми.
„Едно просто нещо, което бих могла да кажа, е неспазването на връзката с природата и потъването във виртуалното. Ясно се видя при дистанционното обучение. Тогава за повечето деца аутисти беше добре да не ходят на училище и на градина, за да си спестят това напрежение от живото общуване.
Някои от тях можеха да работят онлайн при определени условия. Докато повечето други деца страдаха от липсата на среща със съучениците си, от липсата на живо общуване, някои се самоизолираха още повече.Това отделяне, стоене вкъщи и общуване пред екран си показа на кого какво му е трудно и му липсва.
Ние възрастните над 40 не сме подготвени да разбираме всичко. Голямото предизвикателство е да учим от тях, а живеем в култура, която им насажда готови знания и изискваме от тях да ги усвояват, и това е голяма драма“, заяви още Банова.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: